Мармадюк

Мармадюк (Marmaduke), 2010

Режисьор: Том Дей

Сценаристи: Тим Расмусен, Винс Ди Мелио, Брад Андерсън, Фил Лийминг

В ролите: Лий Пейс, Джуди Грийр, Каролайн Съншайн, Финли Якобсен, Уилям Мейси, Глен МакКуен, Дейвид Уолиямс

Жанр: Семейна комедия

Вече почти два месеца по българските екрани вилнее един 90-килограмов немски дог на име Мармадюк. Измерено по кучешки часовник това си е цяла година и поради тази причина е любопитно да се потърсят странните мотиви за тази „издръжливост”.

В последно време киното е в постоянно търсене на нови герои и идеи и мястото, на което най-често намира спасение е светът на комиксите. Следвайки примера на многобройните предишни случаи, и Мармадюк получава възможност да оживее на големия екран след дългогодишната си печатна авантюра. Четириногият персонаж е дело на Брад Андерсън и Фил Лийминг, които дават начало на неговата история през 1954 и публикациите им продължават с успех и до ден днешен.

Сюжетът на кино версията е изцяло в тон с духа на комикса и пресъздава приключенията на Мармадюк и неговите стопани – семейство Уинслоу. Главата на семейството Фил получава апетитна оферта за работа в Калифорния и след кратки колебания той, съпругата му, трите им деца и двата незаменими домашни любимци (главният герой и котката с испански акцент Карлос) се местят не къде да е, а в Ориндж Каунти.

Всяко ново място крие неизвестности и доста перипетии към успешното адаптиране и в това число с трудностите ще трябва да се справи и Мармадюк, който попада сред редица нови кучета, които се различават коренно от тези в добре познатия му стар Канзас. Ще успее ли немският дог да разбере кои са истинските му приятели? Ще продължи ли да създава неприятности на своите грижливи собственици? Ще открие ли истинската любов?

Не е шега, този филм е точно толкова отчаян и безсмислен колкото звучи.

Том Дей („Фалстарт”, 2006) е храбрия режисьор на лентата и със сигурност постигнатият от него резултат не е задоволителен. Въпреки опитите да раздвижи историята чрез гласа на Оуен Уилсън и предоставената възможност за говор на всички домашни любимци (в оригиналната комикс версия няма такъв сюжетен елемент), филмът накуцва за около час и половина и оставя след себе си само няколко свежи кучешки размишления.

Дуетът сценаристи Тим Расмусен - Винс Ди Мелио („Сватбен лиценз”, 2007) не се отделя от нивото на предните си творби и създава плоска история с недоразвити персонажи, които не впечатляват с нищо. Дори симпатичните говорещи кучета на моменти стават досадни, а човешкото присъствие е сведено до минимум.

Точно по тази причина и самите актьори се чудят как точно са се „подхлъзнали” за тази творба. Лий Пейс (“Когато си в Рим”, 2010), в ролята на Фил Уинслоу, е банално безразличен. Джуди Грийр (“27 сватби”, 2008) е похабена в своя периферен персонаж на тиха и спокойна съпруга, а Уилям Мейси (“Kaто рокерите”, 2007) се отличава само с няколко забавни реплики.

Упоритото търсене на обяснение за спомената по-рано „издръжливост” на „Мармадюк” остава напразно. Може би сте любопитни какво имат да кажат четириногите домашни любимци, но след 90 минути празни приказки ще установите, че кучето е най-добрия приятел на човека точно защото изслушва и не противоречи.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Mарли и аз”, 2008 („Marley & Me”)

Next: „Чиракът на магьосника”, 2010 („Тhe Sorcerer`s Apprentice”)