План Б

План Б (The Back-Up Plan), 2010

Режисьор: Алан Поул

Сценарист: Кейт Анджело

В ролите: Дженифър Лопес, Алекс О’Логлин, Микаела Уоткинс, Ерик Кристиан Олсен, Антъни Андерсон, Нурийн ДеУлф

Жанр: Романтична комедия

Дженифър Лопес слага край на петгодишното си отсъствие на големия екран и се завръща с филма „План Б”. След като роди близнаци на съпруга си Марк Антъни, латиноамериканската дива явно е решила, че трябва да пресъздаде родилните емоции и мъки в една „незабравима” романтична комедия.

Начело на екипа застават две очевидно неопитни фигури като Алан Поул (режисьор) и Кейт Анджело (сценарист), които се гмуркат в дълбочините на киното за първи път. И двамата са част от телевизионната индустрия и с този експеримент доказват, че в по-голямата част от случаите преходът между двете средства за масова комуникация не е никак лесен.

Историята на филма се развива в космополитния Ню Йорк и е изцяло концентрирана върху Зоуи - собственичка на магазин за домашни любимци, в ролята Дженифър Лопес (“El Cantante”, 2006). Главната героиня е прекарала вече достатъчно години в очакване на перфектния мъж и решава, че е дошло времето да се оправя сама. Силното желание да стане любвеобилна майка я кара да вземе едно от най-важните решения в живота си – да се подложи на изкуствено оплождане чрез донор.

Всичко се развива по план, или по-точно по резервния план на Зоуи, когато съвсем случайно се среща със Стан (Алекс О’Логлин) и между двамата се ражда нещо специално. В най-неудобния възможен момент любовта чука на входната врата, а зад нея се крие една изненада, която ще става все по-голяма.

Сценарият на филма предлага интересни гледни точки и има всички нужни елементи за да предостави на зрителите нещо ново във вече протъркания жанр на романтичните комедии. Идеята за нестандартното семейство, която в днешни дни е много актуална, би могла да бъде правилното начало, за да се избегнат множеството клишета, които дебнат зад ъгъла. Всичко това обаче остават само празни приказки.

Режисьорът Алан Поул не само не се справя със задачата да създаде нещо ново и невиждано досега, а пропада в една дълбока пропаст издълбана от скучни сцени, плоски персонажи, муден и предвидим сюжет и какво ли още не.

Дженифър Лопес не остава по-назад и чарът й не я спасява от острата критика, която й се полага за безизразната интерпретация през по-голямата част от филма. Партньорът й, Алекс О’Логлин едва ли може да бъде съден, защото вместо да играе главна роля се превръща в „мебел” за опора на Джей Ло.

В целия филм единственият компонент, който „оцелява” е групата за самотни майки, която посещава Зоуи. Странното и на моменти безумно държание на нейните членове е тънка и успешна критика към този тип сбирки, които в САЩ се организират и за най-немислимите аргументи.

Ясно е, че лентата вижда бял свят само и единствено за да избърше праха от името на латиноамериканската актриса и певица, но от друга страна е недопустимо да се мисли, че в днешно време някой финансира подобни произведения.

Имайки предвид, че филмът е вече по кината, няма възможност за „План Б”, освен ако не се опитате да дадете алтернативно тълкуване на буквата „Б”.

Б като Бавен, Б като Безсмислен, Б като Боза… Възможностите са БезБрой!

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Майка под наем”, 2008 (“Baby Mama”)

Next: “Коко Шанел и Игор Стравински”, 2009 (“Chanel Coco & Igor Stravinsky”)