Храна за душата

Храна за душата (Soul Kitchen), 2009

Режисьор: Фатих Акин

Сценаристи: Фатих Акин, Адам Бусдукос

В ролите: Адам Бусдукос, Мориц Блайбтрой, Бирол Юнел, Фелине Роган, Анна Бедерке, Вотан Вилке Мьоринг

Жанр: Комедия

Какво се получава когато режисьор от турски произход се срещне с гръцки сценарист и снимат филм в Германия – това е „Храна за душата”. След успеха на драматичния „Срещу стената” (2004), Фатих Акин се съсредоточава върху непознатата за него територия на комичното.

Лентата разказва историята на младия Зинос, който трябва да се изправи пред поредица от изпитания, за да спаси своя ресторант, залязващата си връзка с Надин и проблемните отношения с брат си. Всичко това се случва в Хамбург (родния град на режисьора) на фона на музикални ритми от най-различен произход.

Едно от първите впечатления, които оставя филма е невероятния саундтрак, който „гали” ухото на зрителя през цялото време. Започвайки от оригиналното заглавие „Soul Kitchen” вдъхновено от едноименната песен на The Doors, музикалната селекция придава ритъм на мултиетническата картина, която пресъздава атмосферата на много европейски градове.

Фатих Акин „подарява” тази своя творба на Хамбург и увековечава редица емблематични местности в немския град. Някои кадри от филма провокират силен интерес към непознатата дестинация, където малко зрители са били и още по-малко биха я посетили без конкретен повод.

След специалната награда на журито на последния Фестивал във Венеция, около филма се чуват само заслужени положителни отзиви. Оригиналната комедия „говори” с много реалистичен, но същевременно ироничен тон за микро-историята на един обикновен човек и неговите проблеми. Лентата може да бъде определена като огледало на съвременните млади европейци и тяхното ежедневие изпълнено с несигурност, социални конфликти и трудности в любовта, но от друга страна с много желание и оптимизъм за бъдещето.

Подборът на актьори е далеч от стандартите на холивудския блясък, но точно в това се крие успеха на филма. Главните герои са нормални хора (каквото и да значи това в наши дни), които преживяват сблъсъка на различни култури и се опитват да съществуват във все по-обърканата действителност. Освен Зинос (в ролята Адам Бусдукос, който се отличава с незабравимата си мимика) особено внимание заслужава второстепенната роля на Сократес. Старият строител на лодки и наемодател в халето на главния герой е като метроном на историята и ролята му често е катализатор на хумора в сюжета.

Забавните и неангажиращи сцени на моменти отстъпват на някои предвидими реплики и в определени моменти авторите на филма попадат в капана на добре познати клишета, но това не може да заличи изчистения и динамичен стил на филма, който прибавен към добре написания сценарий движи като по ноти лентата.

Тази европейска продукция насочва вниманието си към много деликатни теми като социалната интеграция, емиграцията и мултиетническата общност. Без да създава илюзии и да пропагандира идеи, Фатих Акин разказва една история изпълнена с живец, в която не са нужни нечувани трагедии и сълзи, а точната доза смях, за да бъде преоткрита човешката същност.

“Храна за душата” е една успешна смес от хумор, кулинарно изкуство и различни етноси, която потвърждава способността на киното да забравя за границите и да придава магия на обикновените неща.