Чиракът на магьосника

Чиракът на магьосника (The Sorcerer`s Apprentice), 2010

Режисьор: Джон Търтълтауб

Сценаристи: Лорънс Конър, Марк Розентал, Мат Лопес, Дъг Майро, Карло Бърнард

В ролите: Никълъс Кейдж, Джей Баручел, Алфред Молина, Тереза Палмър, Тоби Кебел, Омар Бенсън Милър, Моника Белучи

Жанр: Приключенски екшън

В далечните години, в които Дисни се е занимавала само с анимация, излиза класическият за рисуваното кино „Фантазия” (1940). В един от многото емблематични епизоди, Мики Маус се превръща в чирак на магьосник и с музиката на Пол Дукас неговите приключения стават част от колективната памет на много поколения.

Именно този фрагмент дава името и на последната инициатива на една от най-влиятелните личности в Холивуд – Джери Брукхаймер. Известният американски продуцент продължава да търси нова златна мина, която да повтори успеха на „Карибски Пирати”. След излезлия наскоро „Принцът на Персия: Пясъците на времето” (2010) и сравнително задоволителното му представяне в бокс-офиса, идва времето и на „Чиракът на магьосника”.

Сюжетът на филма е лесно предсказуем. След кратка предистория за вековната битка между маговете Мерилин и Моргана и участието на техните ученици в развитието на събитията, филмът се пренася в началото на новото хилядолетие и запознава зрителите с десетгодишния Дейв (Джей Баручел), който след срещата си с Балтазар (Никълъс Кейдж) се оказва избраникът да се изправи срещу злото и да предотврати надвисналата заплаха за унищожението на света.

Преди да дойде часът на истината минава едно десетилетие и главният герой среща отново своя бъдещ учител Балтазар, благодарение на който научава магьосническия занаят и получава възможността да се опълчи на всемогъщата Моргана и нейния последовател Хорват (Алфред Молина). За да допълни баналната картина, в приключенията на Дейв взима участие и старата му любовна тръпка Беки (Тереза Палмър).

Старата максима, че количеството не се равнява на качество се потвърждава и в тази лента. Въпреки многото ръце положили усилия да напишат качествен сценарий, резултатът е незадоволителен. Дуетите Лорънс Конър – Марк Розентал („Усмивката на Мона Лиза”, 2003) и Дъг Майро – Карло Бърнард („Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010) не съумяват да измислят нещо ново и поемат по утъпкания път на добре познати и протъркани формули. Мат Лопес („Планината на вещиците”, 2009) също не допринася с нищо и от „тестото месено от много сценаристи излиза нискокачествено изделие”.

Режисьорът Джон Търтълтауб („Съкровището: Книгата на тайните”, 2007) не може да се гордее с кой знае какъв личен отпечатък върху своите произведения, а и обикновено Дисни не оставя много място за импровизации. Логично е, че филмът трябва да следва стратегическите сюжетни линии на продуцентската къща, но сякаш Търтълтауб не се доближава дори и до тях. „Чиракът на магьосника” се отличава с много шум, малко възможности за разсъждения и куп зле употребени комични реплики.

Сред малкото положителни неща във филма е ролята на Балтазар изпълнена от Никълъс Кейдж („Kick-Ass - Шут в г*за”, 2010), който след поредица свободни падания в своята кариера, като че ли се връща поне на нулевия етаж в холивудската йерархия. Младият Дейв - Джей Баручел („Нощ в музея 2”, 2009) не е особено убедителен в своите действия, докато Алфред Молина под кожата на злия Хорват („Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010) се справя както винаги на ниво. Тереза Палмър (Беки) и Омар Бенсън Милър (Бенет) са част от необяснимия пълнеж, а за Моника Белучи („Мъжът който обича”, 2008) може да се каже само едно голямо „жалко” – използвана малко и зле.

Единствените магьосници в тази последна лента с етикет Дисни са създателите на специалните ефекти. Всичко останало е далеч от магията на киното, а когато тя липсва, дори извинението, че си чирак, не е валидно.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Пърси Джексън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”, 2008 („Percy Jackson & the Olympians: The Lightning Thief”)

Next: „Шрек завинаги”, 2010 („Shrek Forever After”)