Робин Худ

Робин Худ (Robin Hood), 2010

Режисьор: Ридли Скот

Сценарист: Бриан Хелгеланд

В ролите: Ръсел Кроу, Кейт Бланшет, Уилям Хърт, Марк Стронг, Матю Макфейдън, Кевин Дуранд, Дани Хюстън, Макс фон Сидоу

Жанр: Екшън, Драма

Дългоочакваният „Робин Худ” е вече повече от седмица по екраните в страната и се радва на задоволителен интерес. След като откри Фестивала в Кан, колосалната продукция на Universal Pictures набра скорост и е въпрос на време да достигне завидни цифри в box-office класацията.

Режисьорът Ридли Скот (“Мрежа от лъжи”, 2008) и неговата вече утвърдена муза Ръсел Кроу („Правилата на играта”, 2009) се срещат за пети път на снимачната площадка. Сред предишните им съвместни проекти се откроява „Гладиатор” (2000), който с годините се превърна в един от най-успешните филми за последното десетилетие. Може би точно безспорния успех на историята за римския войн Максимус е подтикнала Скот да използва почти сходна структура и в „Робин Худ”.

Сюжетът на филма започва в края на XII век и главният герой още не се е превърнал в благороден крадец и пазител на бедните. Името му е Робин Лонгстрайд и е стрелец в армията на Ричард Лъвското Сърце, която се завръща от дълъг и изтощителен кръстоносен поход. Междувременно населението на Англия е на колене заради непоносимо високите данъци и дългогодишните войни.

След смъртта на своя крал, Робин се завръща в родината, но под друго име и по тази причина е принуден да се впусне в поредица от лъжи и неприятности. Заговорът срещу короната, битките напомнящи „Небесно царство” (2005) и възвърнатите спомени са сред основните съставки на тази лента, но не липсва и характерната за всяка рицарска история романтична сюжетна линия.

Легендата за Робин Худ не е нова за голяма част от публиката и точно по тази причина сценаристът Бриан Хелгеланд („Зелена Зона”, 2010) и Ридли Скот решават да разкажат на зрителите как се ражда митът за героя от Шеруудската гора. Първоначалното име на проекта е било „Нотингам”, но известният с рекламния си нюх режисьор решава да не усложнява живота си и се спира на предвидимото „Робин Худ”.

Филмът предлага невероятни пейзажи и картини, но много често те напомнят на „Гладиатор”. Сякаш режисьорът не е успял да се откъсне от сянката на един от най-добрите си филми и прави подсъзнателен опит за римейк, но в рицарски доспехи.

Ръсел Кроу наследява ролята на Робин Худ от Кевин Костнър („Робин Худ: Принцът на Разбойниците”, 1991) и Шон Конъри („Робин и Мериън”, 1976), но трудно ще остави следа точно с този филм. Австралиецът е отличен актьор, но сякаш този персонаж не е за него. Напредналата възраст, грубият външен вид (неподходящ за младоликия „бунтовник”) и мъчителният акцент със сигурност не са му в помощ. Кейт Бланшет („Странният случай с Бенджамин Бътън”, 2008) е както винаги на ниво и нито за секунда не поставя под съмнение способността си да бъде една истинска лейди Мериън. Сред останалата част от каста трябва да се отбележи интерпретацията на Макс фон Сидоу („Злокобният Остров”, 2010), който въплъщава сър Локсли и добавя нужната доза ирония във филма.

За около два часа и половина ще се потопите в един от най-тъмните периоди в историята на Англия и ще разберете как Робин Лонгстрайд става Робин Худ. Това, което няма да успеете да направите е да изпитате някакъв вид емоция. Филмът не грабва зрителя и за съжаление нито една от постоянно хвърчащите по екрана стрели няма да се забие в сърцето ви.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Робин Худ: Принцът на Разбойниците”, 1991 (“Robin Hood: Prince of Thieves”)

Next: „Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010 („Prince of Persia: The Sands of Time”)