Играта на играчките 3

Играта на играчките 3 (Toy Story 3), 2010

Режисьор: Лий Анкрич

Сценаристи: Майкъл Арнд, Джон Ласетер, Андрю Стантън, Лий Анкрич

Озвучен на български от: Стефан Данаилов, Кирил Маричков, Ники Илиев, Саня Борисова, Весела Делчева, Николай Николов, Мариан Маринов, Анислав Лазаров

Жанр: Приключенска анимация

 

Преди „Играта на играчките 3” да започне своята приказка на екрана, зрителите в залата остават безмълвни пред късометражната анимация „Когато денят среща нощта” на Теди Нютън и на фона на музиката на Майкъл Джакино. Една малка притча за страха от новото, за постепенното опознаване и за приемането на непознатото – каква по-подходяща увертюра за една от най-успешните и вълнуващи истории в последните месеци в кината.

През 1995 „Играта на играчките” прави революционни промени в света на дигиталната анимация и най-вече в символиката на анимационните филми. През 1999, чрез продължението на приключенията си, играчките затвърдяват своята позиция в сърцата на малки и големи, а през 2010, голямото очакване за тяхното завръщане в последната им авантюра на големия екран е повече от обяснимо.

Пиксар или по-точно вече Дисни/Пиксар е известна като работилница за нестандартни идеи и стои зад създаването на едни от най-емблематичните за всеки зрител нарисувани герои - Немо, Уол.И, Рататуй, Уди, Бъз и др. Нейната философия винаги се е отличавала с желанието за пресъздаване на обикновени емоции чрез най-необикновени персонажи и сюжети.

„Играта на играчките 3” следи неотлъчно тази основна линия на студиото, но това не значи, че не експериментира със своите герои в третата и заключителна част. Историята следи перипетиите на добре познатата свита на Уди, Бъз и останалите играчки на вече порасналия Анди. Малкото момче се е превърнало в тийнейджър и е дошъл моментът да замине в колеж, където със сигурност няма място за неговите верни спътници от детските години. След редица инциденти те попадат в привидния рай за всяка играчка – детската градина „Сънисайд”, но скоро тъмни механизми ще излязат на бял свят и верните приятели ще трябва да се справят с тях.

Режисурата на филма е поверена на Лий Анкрич („Търсенето на Немо”, 2003), който след дългогодишна работа за Пиксар получава своята голяма възможност и не я пропуска, създавайки една анимационна приказка, която се движи с бърз ритъм и не оставя възможността на зрителя и за секунда да свали досадните на моменти очила за триизмерно виждане. Анкрич внася нов дух в „Играта на играчките” и освен цветните обстановки ще може да се насладите на някои наистина страховити моменти в стил „noir” (резултат от визитата на екипа в затвора Алкатраз с цел по-реално пресъздаване на ситуациите).

Групата сценаристи съставена от Джон Ласетер („Колите”, 2006), Андрю Стантън („Уол.И”, 2008), Лий Анкрич и Майкъл Арнд („Мис Слънчице”, 2006) прави някои наистина гениални ходове в създаването на историята и чрез прости, но ефикасни опозиции начертава лесна за следене и пленителна сюжетна линия. Изненадващите персонажи с интересно минало (лилавото мече Лоцо) и качествените нови попълнения (иконите Барби и Кен) дават актуално звучене на филма и му позволяват да се обърне към широката публика без да оставя никой извън залата.

В последните години се оказва, че анимационното кино се доближава най-много до сърцата на зрителите или по-точно успява най-добре да преразкаже всекидневните ни емоции и притеснения. Интересно е как бълващ огън дракон („Как да си дресираш дракон”, 2010) може да ви накара да се замислите върху приятелството. Любопитно е как зелено и неопределено създание („Шрек завинаги”, 2010) може да ви накара да се смеете до сълзи. Но когато група играчки ви връщат назад в собствените ви спомени и ви карат да изпитвате истински емоции пред екрана - това е изумително! Това е кино!

Ако ви хареса този филм, гледайте: Естествено първите два филма – „Играта на играчките” (1995) и „Играта на играчките 2” (1999)

Next: „Мармадюк”, 2010 („Maramduke”)