Последната песен

Последната песен (The Last Song), 2010

Режисьор: Джули Ан Робинсън

Сценаристи: Никълъс Спаркс, Джеф Ван Ви

В ролите: Майли Сайръс, Грег Кинеар, Кели Престън, Лиъм Хемсуърт, Боби Коулман

Жанр: Романтична драма

След като Аманда Сийфред (“Mamma Mia!”, 2008)) се довери на Никълъс Спаркс, за да даде нов ход на кариерата си (с филма “С дъх на канела”, 2010), това направи и Майли „Хана Монтана” Сайръс. „Последната песен” е най-новото творение на американския писател, който често е критикуван за еднаквата формула на романите си и за изкуствено плачливите сюжети.

Историята разказва за 17-годишната Рони, която след развода на родителите й прекратява отношенията с баща си и се затваря в свой собствен свят. След време майка й решава да изпрати нея и по-малкия й брат да прекарат лятната ваканция при баща им, който живее на брега на океана в малко градче в щата Джорджия. Това лято предлага на Рони възможността да поеме по нов път, опознавайки любовта, приближавайки се отново до баща си и преоткривайки малките радости в ежедневието. За съжаление не всичко се развива по план и неочакван обрат проваля идиличната картина.

Майли Сайръс се впуска в първата си драматична (дори прекалено драматична) роля и прави опит да се отърси от неизбежната асоциация с пеещата героиня на Уолт Дисни – Хана Монтана. Ролята й е „ушита” по размер от Спаркс и тя полага всички усилия, за да докаже, че има нужните качества, за да бъде част от бъдещето на Холивуд. За съжаление сянката на крайно прозрачната история проваля всичко и всички във филма.

Персонажът на главната героиня Рони е носещия елемент на сюжета, но в характера и действията й са налице прекалено много противоречия. Тя изживява емоции, за които обикновено са нужни години, в рамките на едно лято. След няколкодневна любовна афера с Уил (Лиъм Хемсуърт), те вече дълбаят имената си по многовековните стволове и пишат по обувките си „Forever”. Тук е моментът да се отбележи и интересната смес от измислица и реалност. След целувките пред камерата, Сайръс и Хемсуърт стават двойка и в действителността и от плажовете на Джорджия правят скок по червените килими на светските събития.

Другата „двойка” във филма, която заслужава внимание е съставена от персонажите на бащата на Рони и по-малкия й брат (Грег Кинеар и Боби Коулман). Двамата формират интересен тандем, който представлява единствения проблясък в лентата. Кинеар интерпретира своята роля достойно, но на моменти дори той изглежда смутен от липсата на смисъл в репликите му. Малкият Коулман пък е истинско откритие за кино индустрията и въпреки ниското качество на продукцията, тази роля може да му отвори интересни хоризонти за развитие.

Режисьорката Джули Ан Робинсън застава за първи път на снимачната площадка и това е повече от очевидно. Нейната следа върху сценария на Спаркс е невидима и сякаш бъркотията идва от само себе си. Дългогодишният й опит в телевизията се оказва недостатъчен и вместо да затвърди все по-успешното женско присъствие зад камерата, тя плува усилено срещу течението.

„Последната песен” е филм, който ще се опита да ви разплаче на всяка цена. Дълги и мъчителни сцени ще направят опит да докоснат сърцето ви. Разтърсващи човешки драми ще ви накарат да потърсите носна кърпичка в джоба си, но точно когато сълзите започнат да си проправят път ще си дадете сметка, че това, на което ставате свидетели заслужава само една иронична усмивка.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “С дъх на канела”, 2010 (“Dear John”)

Next: “Робин Худ”, 2010 (“Robin Hood”)