Речта на краля

Речта на краля, 2010 (The King’s Speech)

Режисьор: Том Хупър

Сценарист: Дейвид Сидлер

В ролите: Колин Фърт, Хелена Бонам Картър, Гай Пиърс, Тимъти Спол, Джефри Ръш, Тим Дауни, Майкъл Гембън, Дженифър Ел

Жанр: Историческа драма

Времетраене: 118 минути

Дейвид Сидлер е един от многото британци, които на прага на Втората Световна Война изслушват легендарната реч на крал Джордж VI. Сидлер, подобно на монарха, заеква от малък и поради тази причина остава силно впечатлен от внушителното му обръщение към народа. Години по-късно сценаристът праща писмо до съпругата на Джордж VI, кралица Елизабет (кралицата-майка), в което иска позволение за осъществяването на филм за историята на нейния спътник в живота. Тя дава своето съгласие, но поставя условие – реализацията на проекта да стане след смъртта й. Причината? Рискът от повторно изживяване на прекалено болезнените спомени от онези години.

От кончината на кралица Елизабет са изминали близо 9 години и ето че на големия екран се появява една от най-впечатляващите ленти в последно време – „Речта на краля”.

След смъртта на своя баща, крал Джордж V, и скандалната абдикация на крал Едуард VIII, Бърти е принуден да се качи на трона и е коронясан като Джордж VI - крал на Англия. Засегнат от тежка форма на заекване и считан за неподходящ да управлява, монархът има нужда от помощ, за да се изправи пред своя народ и пред угрозата от нова световна война. В този труден момент решаваща се оказва подкрепата на съпругата му, която го води при алтернативния логопед Лайнъл Лог – терапевт с необичайни методи на работа. Именно благодарение на странните му техники и приятелството между двамата, Бърти ще успее да преодолее заекването и ще завоюва доверието на своите поданици.

В типично британски стил, сценаристът Дейвид Сидлер („Кралят и аз”, 1999) преразказва с умерен тон важен за него и сънародниците му исторически момент. Сюжетът е вдъхновен от сериозния проблем на крал Джордж VI, но не се ограничава дотам и навлиза в интимната част от живота на един монарх. Там има повече неизвестни от всякога и неочакваното приятелство, което се ражда, ще се окаже един от най-емоционалните мотиви във филма.

Диалозите са безупречни и елегантни. Динамичността в размяната на реплики е смесена с деликатната ирония на казаното и през целия филм е истинско удоволствие да слушаме английската реч.

Сидлер работи внимателно върху персонажите и не се поддава на лесни стереотипи. Бърти никога не е прекалено добър, а още по-малко е характеризиран като жертва. На моменти арогантен и сноб, на моменти нежен или уплашен, крал Джордж VI е достоверен персонаж, който е способен да предизвика както симпатия така и омраза.

На режисьорския стол сяда сравнително неопитният режисьор Том Хупър („Червен прах”, 2004), но талантът му излиза наяве още от първите кадри на филма. Класическият стил на снимане и неподвижната кралска атмосфера се смесват с необичайното позициониране на камерата и цветната стая на терапевта Лайнъл Лог. Хупър създава всяка сцена с педантично внимание към детайлите и никога не се увлича в ненужен патос или безрезултатни емоционални трусове.

„Речта на краля” беше безспорния „главен герой” на тазгодишната церемония по връчването на Оскарите. Към заслужените статуетки на Сидлер (за оригинален сценарий) и Хупър (за режисура) се прибавят този за най-добър филм и главна мъжка роля – Колин Фърт. Британският актьор вече се беше настанил сред най-ценените от мен след изключително класната интерпретация в “Самотен мъж” (2009). Превъплъщението му в крал Джордж VI не само доказва неговата безспорна способност да „влиза” в персонажите си, но и ни кара да си задаваме въпроса „Къде беше досега този актьор?”.

Фърт „заема” тялото си на леко прегърбения Бърти и му дава своя меланхоличен поглед. Без да набляга прекалено на дефекта на своя персонаж, актьорът намира точния тон на интерпретация и привлича всички погледи върху своята игра.

Другата „носеща колона” на филма, Джефри Ръш („Пътят на самурая”, 2010), е в отличен синхрон с Фърт и неслучайно тази роля носи и на него номинация за Оскар в категорията за второстепенна мъжка роля. Австралиецът е безупречен в ролята на ексцентричния терапевт на краля, а именно негови са най-запомнящите се реплики от продукцията.

Хелена Бонам Картър („Алиса в страната на чудесата”, 2010) е кралица Елизабет, но персонажът й не намира особено развитие в лентата. Гай Пиърс („Приказки за лека нощ”, 2008) поема ролята на по-големия брат на Джордж VI, но именно това решение е един от малкото видими дефекти на филма. Пиърс е 7 години по-млад от Фърт и въпреки тежкия грим не изглежда ни най-малко по-възрастен от главния герой.

„Речта на краля” не е поредната историческа драма, която да ни припомни миналото. Филмът на Том Хупър е „поезия” от изображения, които се римуват в разказа на една трудност победена от едно неочаквано приятелство.

Цитирайки създателите на филма: „Изискват се лидерски умения, за да се изправиш пред страховете на една нация. Нужно е приятелство, за да се изправиш пред своите.”

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Фрост/Никсън”, 2008 (“Frost/Nixon”)

Next: „Гномео и Жулиета”, 2011 (“Gnomeo and Juliet”)