Прекършени прегръдки

Прекършени прегръдки (Broken Embraces), 2009

Режисьор: Педро Алмодовар

Сценаристи: Педро Алмодовар

В ролите: Пенелопе Крус, Луис Омар, Тамар Новас, Хосе Луис Гомес, Анджела Молина, Марта Аледо, Бланка Портийо

Жанр: Романтична драма, Трилър

От години насам испанското кино се отличава с едно име, което жъне успех не само в собствената си страна, но се радва на завиден интерес и в холивудските среди - Педро Алмодовар. След поредицата от успешни ленти, сред които се отличават „Всичко за майка ми” (1999), „Лошо възпитание” (2004) и „Волвер” (2008), иберийският режисьор се завръща на големия екран с мелодраматичната история „Прекършени прегръдки”.

Подобно на тандема Ридли Скот – Ръсел Кроу („Робин Худ”, 2010), Алмодовар потвърждава своята слабост към чаровната Пенелопе Крус и признава, че тя го вдъхновява както никой друг. Ето защо и в най-новото си творение, екстравагантният испанец й отделя специално внимание създавайки стойностна и запомняща се роля, която безспорно ще остави следа в кариерата й.

Сюжетът на филма е оплетен в объркана „паяжина”, която обхваща цяло десетилетие, изпълнено със силни емоции и болка. Режисьорът Матео Бланко (Луис Омар) е изгубил зрението си преди 10 години и е принуден да стане сценарист. Подпомаган от своя асистент Диего (Тамар Новас) и от агентката Джудит (Бланка Портийо) продължава да поддържа контакт с единствената му останала страст – киното. Смъртта на мадридския индустриалец Ернесто Мартел (Хосе Луис Гомес) разбужда стари спомени и потъналите в прах мистерии излизат наяве от разказите и признанията на преките участници.

Чрез гласа на главния герой Матео Бланко (по-късно Хари Кейн) зрителят пътува назад във времето, сглобява парче по парче сложния пъзел приготвен от Педро Алмодовар, но преди всичко получава възможността да се докосне до прекрасната Лена (Пенелопе Крус).

Любов, ревност, гняв, изневяра… Това са само някои от съставките на един филм, който представя живота в суровата светлина на реалността.

Въпреки че главният герой по сценарий би трябвало да е Матео Бланко, режисьорът концентрира почти изцяло творческото си внимание към Лена. Не е тайна, че в основата на всички филми на Алмодовар стои поне една силна жена и интересът му към сложните характери на нежния пол (чисто платоничен - режисьорът е хомосексуален) взима връх и в „Прекършени прегръдки”.

Красивата Пенелопе („Сексът и Градът 2”, 2010) влиза под кожата на своята героиня и доказва, че за нея няма непосилни роли. Заслугата разбира се е и на режисьора, но испанската актриса върви все по-уверено към върховете на актьорското майсторство. Способността й да интерпретира коренно различни персонажи и да преминава от един жанр в друг я превръща в един от ценните „диаманти” в короната от класни артисти.

Луис Омар въплъщава слепия творец Матео Бланко, който успява да предаде на зрителя тихото страдание и носталгията към образите. В киното картината е всичко, а за един режисьор киното е начин на живот. Седмото изкуство е „храна” за почти всички герои в лентата – Лена, Джудит, Диего, Рей Хикс. Изключение прави само основния антагонист Ернесто Мартел, чийто персонаж няма място в един свят, където не само парите диктуват правилата.

Кино в киното… Така може да бъде определена тази последна творба на Педро Алмодовар. Той самият я определя като неговото „любовно признание” към изкуството, от което живее. Освен историята, която пресъздава процесите и правилата на киноиндустрията, „Прекършени прегръдки” непрестанно препраща зрителя към любимите на режисьора класически филми, сред които „Шемет” на Хичкок и „Пощальонът звъни винаги два пъти” на Боб Рафелсън. Самото име на филма е вдъхновено от една от сцените на „Пътуване в Италия” на Роселини.

Ако сте почитатели на киното на испанския режисьор, ще забележите, че този филм се отдалечава от типичния за него „крещящ” и суров стил. Шарената атмосфера е заменена с чистата реалност. С по-зряло око, “порасналият” Алмодовар разказва живота и неговите светлосенки без да прави опити да впечатлява или да скандализира.

Педро Алмодовар ще ви каже как се прави кино, как се съсипва направеното и как се живее от кино.

Когато пъзелът е вече нареден, не търсете нещо, на което да се опрете, за да изтълкувате видяното. Просто се потопете отново в картините на един от големите майстори на седмото изкуство и ще разберете, че киното е не само сълзи и усмивки, а начин на живот.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Тайната на техните очи”, 2009 (“The Secret in Their Eyes”)

Next: „План Б”, 2010 („The Back-Up Plan”)