Коко Шанел и Игор Стравински

Коко Шанел и Игор Стравински (Chanel Coco & Igor Stravinsky), 2009

Режисьор: Ян Кунен

Сценарист: Ян Кунен

В ролите: Анна Мауглалис, Мадс Микелсен, Елена Морозова, Григорий Мануков, Наташа Линдингер, Радивойе Буквич

Жанр: Романтична драма

Мода, музика и кино… Това са основните съставки на филма „Коко Шанел и Игор Стравински”.

Самото заглавие на продукцията подсказва достатъчно за своето съдържание и не оставя никакви съмнения по отношение на жанра, към който принадлежи. Името „Шанел” е непознато за малцина „невежи”, които до ден днешен не са имали възможност да се докоснат до модния мит от началото на ХХ век.

Игор Фьодорович Стравински пък е знаменит руски композитор и своеобразен „революционер” в областта на музиката. Иновативният му талант го поставя сред най-важните представители на импресионизма и неокласицизма.

Историята на филма започва през 1914 година в Париж, където премиерата на балета „Пролетно тайнство” (дело на Стравински) предизвиква фурор и видимо недоволство сред публиката. В театъра присъства и Коко Шанел, която остава поразена от творчеството на руския музикант и преоткрива своята креативност в неговите ноти.

Нетипичните мелодии за началото на ХХ век могат да бъдат сравнени с революционния поглед на Шанел върху жената, социалната й позиция в обществото и не на последно място върху начина й на обличане. Игор Стравински и френската стилистка остават неразбрани и критикувани в началото, но в последствие става ясно, че талантът им е бил по-напредничав от годините.

Лентата разказва за тяхната страстна любов, която се ражда под покрива на вилата на Шанел, която кани композитора и неговото семейство в момент на съчувствие към болната му съпруга. Чувствата на двамата взимат връх над социалните норми и връзката им става факт.

Трудният и властен характер на Коко Шанел се сблъсква със заобикалящия я свят и маниакалното й чувство за контрол често я поставя в негативна светлина. Може би само нестихващия копнеж за вниманието на Стравински й позволява да се докосне до така наречените човешки емоции.

Ян Кунен („Доберман”, 1997) се вдъхновява от романа на Крис Грийнхалг „Коко и Игор” и адаптира любовната афера за големия екран. Френският режисьор от датски произход пресъздава част от живота на две големи личности от ХХ век, но филмът не е толкова завладяващ, колкото са биографиите на героите.

Сценарият издъхва на много места и пръснатите и несвързани мотиви не му помагат да раздвижи сякаш „задрямалата” история. В стремежа си да акцентира върху персонажа на Шанел, режисьорът решава да допълни сюжета с разказа за създаването на митичния парфюм „Chanel Nº 5”, но освен, че няма никаква връзка със случващото се, тази част от филма прилича повече на реклама отколкото на филмово произведение.

Актрисата Анна Мауглалис („Romanzo Criminale”, 2005) облича емблематичните модни творения на Коко Шанел и се превръща в една от иконите на миналия век. Интерпретацията й се отличава с премерения си тон и силното присъствие на екрана.

Мадс Микелсен („Сблъсъкът на Титаните”, 2010) партнира успешно на Мауглалис в това любовно танго и пресъздава затворения и труден характер на композитора чрез малко реплики и много красноречиво мълчание.

„Коко Шанел и Игор Стравински” е филм на границата между музиката и тишината. Далеч от бляскавите холивудски продукции тази лента не претендира за вниманието на широк спектър от зрители, но „мълчанието” на българските кино почитатели е може би прекалено.

За 2 седмици творбата на Кунен е видяна от едва 2137 човека. Въпреки всеобщото „робуване” на лукса, името „Шанел” се оказва недостатъчно за да измъкне филма от последното място в бокс-офис класацията.

И така поредният метеор на европейското кино изчезва от хоризонта без да бъде забелязан.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Коко преди Шанел”, 2009 (“Coco Avant Chanel”)

Next: “А Отборът”, 2010 („Тhe A-Team”)