Как да си дресираш дракон

Как да си дресираш дракон (How to Train Your Dragon), 2010

Режисьори: Крис Сандърс, Дийн Деблоа

Сценарист: Адам Ф. Голдберг

Озвучен на български: Татяна Етимова, Иван Петков, Георги Тодоров, Иван Велчев

Жанр: Семейна анимация

Ето че и модата на обикновените домашни любимци е към своя край. Сега по кината, а скоро и в нашите домове (да се надяваме само на малкия екран) се настаняват все по-странни създания. Дойде ред и на драконите да докажат, че дълбоко в себе си и те таят нещо човешко.

Дуетът Крис Сандърс – Дийн Деблоа („Лило и Стич”, 2001) се завръща в цветния свят на анимацията с поредното триизмерно творение – „Как да си дресираш дракон”. Заглавието е по-подходящо за инструкциите към някое високо технологично устройство, но вината за това е на първоначалния източник на историята – книгата на Кресида Коуел. Поредният сюжет взет на заем от съвременната литература се оказва печеливш микс от добре направена анимация, хумор и вълнуващи моменти.

Филмът разказва за премеждията на малкия викинг Хикъп и неговото племе, което поколения наред се бори да спаси своето село от драконските нашествия. Главният герой е различен от своите връстници и това неизбежно му пречи да последва стъпките на своя баща и да се превърне във войн готов да унищожи всяко опасно създание, което му се изпречи. Благодарение на необикновения си характер и чуждата за един викинг снизходителност, той спечелва първия си истински приятел. Малката подробност са основните му характеристики – четири лапи, крила, опашка и огнен дъх.

Необикновената връзка между малкия герой и дракона е основния мотив във филма. Макар и темата за приятелството между човек и животно (в този случай митологично създание) да не е нова за седмото изкуство, в „Как да си дресираш дракон” тя намира хумористична и неангажираща интерпретация.

Както в по-голямата част от продукциите на Dreamworks, движещата сила на разказа са диалозите. Постоянната размяна на духовити реплики между героите държи филма „на крака” и го дарява с ритъм, който не се намира в много от последните кинопроизведения. Освен това, слагайки очилата за триизмерно виждане може да се насладите на някои наистина впечатляващи панорамни сцени, в които ще забравите, че всичко на което ставате свидетели е нарисувано.

Историята е праволинейна, но не и повърхностна. На моменти препраща към някои сцени от „Аватар” (полетът на гърба на дракон) и много често напомня на един от класическите филми, които разказват историята на различни създания – „Извънземното” (1982) на Стивън Спилбърг. Тези неизбежни сравнения обаче не поставят под съмнение умението на авторите да предоставят на зрителя една поетична гледна точка за страха от това, което не разбираме и не познаваме.

С лек и духовит тон анимацията третира съвременни социални теми като различието, семейните отношения и отстояването на принципи. Хикъп и неговият най-добър приятел доказват, че под черупката на всяко същество се крие нещо невидимо, което може да се разкрие само чрез комуникация.

По отношение на това колко ще ви хареса, зависи от възрастта и от предубежденията, с които ще влезете в залата. Едно е сигурно – ако са ви омръзнали шумът на престрелки, захапките на вампири и последният час на света, този филм е една добра възможност да „стоплите” очите си (а защо не и сърцето си) с огнения дъх на някой приятелски настроен дракон.