Неудържим

Неудържим, 2010 (Unstoppable)

Режисьор: Тони Скот

Сценарист: Марк Бомбак

В ролите: Дензъл Уошингтън, Крис Пайн, Розарио Доусън, Итън Суплий, Кевин Дън, Кевин Кориган, Кевин Чапман, Лю Темпъл

Жанр: Екшън-драма

Холивудското кино почти никога не разочарова когато става дума за мускули, каскади и големи дози експлозивен спектакъл. Имайки предвид, че това е една от силните му страни, зрелището „Made in USA” в този жанр е винаги гарантирано. „Неудържим” е именно един от тези филми, които спадат към категорията „светът е спасен благодарение на геройството на един обикновен човек”.

Историята се базира на факти от реален влаков инцидент. На 15 май 2001, 47-вагонен влак напуска гарата в Толедо (щата Охайо) без машинист на борда и преминава повече от 100км. За щастие не е имало ранени. В киното разбира се, нещата стоят другояче и за да бъде достигнато по-високо ниво на адреналин, жертването на някои от героите е неизбежно.

Първи работен ден за машиниста Уил Колсън (Крис Пайн) и пореден работен ден за влаковия инженер Франк Барнс (Дензъл Уошингтън). Новакът се сблъсква със суровия но справедлив ветеран, но това е нищо в сравнение с приключението, което очаква двамата на по-късен етап от смяната им. Композиция дълга близо километър и натоварена с експлозивни материали е извън контрол и помита всичко, което се изпречи на пътя й. След като наближава със застрашителна скорост Стантън (град измислен от сценаристите) и всички възможни методи за спирането й се провалят, новосформираната двойка Колсън-Барнс ще се превърне в единствената надежда за успех срещу подвижната бомба.

Екшън филм, който разказва за неуправляем влак, определено не попада сред най-обещаващите кино преживявания. Въпреки това, режисьорът Тони Скот („Ударът „Пелам 123”: Отвличане в метрото”, 2009) извлича максимума от повърхностната, но динамична история. Камерата не стои неподвижна и за секунда, а френетичните й движения пресъздават точно усещането за хаос, което доминира в атмосферата на „Неудържим”. Ескалацията на напрежението е умело позиционирана и интензивността на всяка сцена движи безпроблемно историята до своя логичен край.

Скот се утвърждава като един от най-успешните актуални комерсиални режисьори, които се характеризират с гъвкавост и технологично мислене. Единственото, което му убягва е безсмисления опит за „манипулация” на зрителите чрез епизодичните кадри заснети в домовете на гражданите или в баровете, където всички уплашено гледат в телевизора в очакване на голямата беда.

Сценарият на Марк Бомбак („Планината на вещиците”, 2009) се базира на малко на брой, но съществени опозиции. В основата на филма е взаимодействието между човека и машините и силната зависимост на хората от технологиите. От друга страна обсебващото присъствие на медиите характеризира лентата през всичките 98 минути и ставаме свидетели как едно бедствие се превръща в същински „Биг Брадър” по американските канали. Тези две измерения на филма са „добавената стойност” към този иначе обикновен екшън.

Актьорите във филма имат по-скоро технически отколкото емоционални функции. Дензъл Уошингтън („Книгата на Илай”, 2010) и Крис Пайн („Носители”, 2009) са достоверни в ролите си, но действията им са ограничени до размяната на реплики и един финален 10-минутен героизъм. Розарио Доусън („Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”, 2010) е интригуваща в ролята на Кони Хупър, а Кевин Дън („Трансформърс: Отмъщението”, 2009) е достойно лош в ролята на шеф на дистанция.

Филмът „Неудържим” е „честен” от самото начало: „Аз съм тук, за да правя бизнес, не изкуство. Не обръщайте внимание на клишетата, които тук-там си позволявам, а хванете зрелищния влак, на който ви предлагам да се качите.”

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Армагедон”, 1998 („Armageddon”)

Next: „Хари Потър – Даровете на смъртта: Част 1”, 2010 (“Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I”)