Мегаум

Мегаум, 2010 (Megamind)

Режисьор: Том МакГрат

Сценаристи: Алън Скуулкрафт, Брент Саймънс

Озвучен на български от: Петър Калчев, Калин Врачански, Мина Костова, Румен Угрински, Иван Петков, Анастасия Тасева, Анна-Мария Върбани, Ния Чолакова, Василка Сугарева

Жанр: Нарисувана екшън-комедия

Времетраене: 95 минути

Когато стане въпрос за анимация, критичната ми клавиатура неизбежно прави крачка назад. Като запален фен на рисуваното кино, почти винаги оставам положително впечатлен от този тип филми. Анимационните герои забавляват малките зрители, но неизменно носят и скрито послание за по-големите пред екрана. DreamWorks са отличници в тази материя и последното им творение е поредният спечелен залог.

Едва новороден, Мегаум напуска своята планета и се приземява на Земята, и по-точно в един затвор, чийто обитатели решават да го отгледат. Същевременно, на земното кълбо пристига и по-привлекателният Метро Мен, който за щастие попада в добро семейство и с годините се превръща в героя-пазител на Метро Сити. Между двамата се ражда вечно съперничество, което един ден Мегаум успява да прекрати, побеждавайки завинаги своя враг и взимайки града в ръцете си. След като постига крайната си цел обаче, злият престъпник чувства липсата на опонент (и не само) и за да си припомни старите времена създава нов супергерой – Титан. Последиците от действията на Мегаум са разрушителни както винаги, но този път Метро Мен няма да е насреща, за да спаси града.

Сценарият използва като отправна точка въпроса „Какво ще стане ако Лекс Лутър победи Супермен?”. Не може да се каже, че Алън Скуулкрафт и Брент Саймънс проявяват изключителна оригиналност в създаването на историята, но нужните компоненти за една качествена анимационна авантюра са налице. Духовитият хумор е смесен с умело подбраните и в последствие „изкривени” елементи от реалността. Един от най-запомнящите се примери е плакатът с лика на Мегаум и надписа „No you can`t” (виж предизборната кампания на Барак Обама). В същия дух, подобно на всяка политическа агитация, силата на филма е по-скоро в посланието („Не съди за някого по това как изглежда”), отколкото в самото съдържание, което често е промито с малко излишен морализъм.

Персонажът на супер злия Мегаум е напълно нов за големия екран, но това не му пречи веднага да грабне симпатиите на зрителите със своята прикрита добрина и винаги неуместните си реакции. Заедно със своя асистент на име Миньон (говореща риба в скафандър) формира тандем, който ще премине на страната на доброто, за да ни докаже, че никой не се ражда лош.

За създаването на своя синьокож герой, режисьорът Том МакГрат („Мадагаскар 2”, 2008) се вдъхновява предимно от приключенията на Батман и Супермен, но във филма са налични иронични препратки и към други супергерои като Капитан Америка, Wonder Woman и др. По отношение на естетиката, „Мегаум” е наистина безупречен в своята модерна и минималистична визия. На фона на архитектурата на Метро Сити, екшън сцените се редуват с авантюрата между журналистката Роксан и главния герой и крайният резултат е едно наистина приятно за окото приключение. Парчетата на Аеросмит, Ози Озбърн и Майкъл Джексън допълват картината и съставят един доста „луксозен”, но лесно предвидим саундтрак.

Ако критичната ми клавиатура проявява особен толеранс към анимацията, то със сигурност не може да се каже същото за триизмерните прожекции. И в „Мегаум”, 3D-ефектът не носи нищо позитивно и единствената причина за приложението му си остава по-скъпия билет.

Хубавото на анимацията е, че има възможността да създаде един чисто нов свят и да измисли правилата в него. Рисуваните герои не трябва да се съобразяват с вече познатите лица на актьорите и всяка роля има свободата да „живее” свой собствен живот.

Киното има нужда понякога да загърби напълно реалността. Ние също. Така че да живее анимацията и новите й цветните светове, в които ни отвежда всеки път!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Аз, проклетникът”, 2010 („Despicable Me”)

Next: „TRON: Заветът”, 2010 (“Tron: Legacy”)