Шрек завинаги (Shrek Forever After), 2010
Режисьор: Майк Мичъл
Сценаристи: Джош Клауснер, Дарън Лемке
Озвучен на български от: Йордан Господинов – Дачко, Тодор Николов, Ася Рачева, Стоян Алексиев
Жанр: Приключенска анимация, Фамилна комедия
За никого не е новост, че Шрек е не просто анимационен герой, а истинска икона. В последното десетилетие, филмите със зеленото чудовище (колкото и да е абсурдно това определение) промениха начина на възприятие на рисуваните персонажи в киното.
Сякаш анимационната приказка на Dream Works не само се измъкна от етикета „само за деца” успявайки да разсмее малки и големи, а и създаде същинска империя около името Шрек благодарение на първите три филма „Шрек” („Shrek”, 2001), „Шрек 2” (“Shrek 2”, 2004) и „Шрек Трети” („Shrek The Third”, 2007).
Както всяко приключение и това достига своя край с последните премеждия на странното зелено създание в „Шрек Завинаги”. Дълго подготвяната последна глава обаче не оправдава всички очаквания и сигналите за тематично изчерпване на персонажа, които излязоха наяве в предпоследния филм се потвърждават и от финалната лента.
Женен и с деца, Шрек се изправя ден след ден пред семейното ежедневие, което го отдалечава все повече и повече от чудовищната му същност. Представата му за щастлив живот се оказва различна от тази на Фиона и в един от многобройните моменти на отчаяние той среща Румпълстилскин – измамник търсещ отмъщение за отнетото му от Шрек щастие.
Главният герой се поддава на наивното изкушение от предложената му сделка да бъде отново истинско чудовище за 24 часа, но в замяна трябва да даде на Румпълстилскин един ден от своето детство. Дребният му бъдещ враг избира рождената дата на Шрек и прави така все едно той никога не е съществувал. Всички събития от живота му се развиват без неговата намеса и симпатичният звяр открива един съвсем нов свят, в който нищо не е както преди.
При съставянето на сценарий за поредната глава от която и да е сага, винаги съществува опасност от повторения и постепенно принизяване на нивото. Джош Клауснер („Луда нощ”, 2010) и Дарън Лемке със сигурност са били наясно с този факт и по тази причина правят опит да преобърнат всичко в историята базирайки се на мотива „какво щеше да стане ако…”. В резултат на това, някои от персонажите претърпяват коренни промени, но като цяло размяната на роли и скоковете във времевата линия объркват дори възрастните зрители, а какво остава за по-малките любители на Шрек.
Режисьорският стол е зает от Майк Мичъл (“Школа за герои”, 2005), за когото това е дебют в анимационното кино. Въпреки това той успява да разчупи не особено оригиналната история и задържа Шрек „в играта”. Една от основните му заслуги е реализацията на перфектен отрицателен персонаж в лицето на Румпълстилскин, който става символ на всичко отрицателно в алтернативната версия на Далечното Царство.
В България, героите от филма проговарят на български и това не дава възможност на зрителите да чуят оригиналните гласове на Майк Майерс, Еди Мърфи, Камерън Диас, Антонио Бандерас и др. За сметка на това обаче трябва да се отбележи, че родните дубльори са се справили много добре със своята задача. Сред всички изпъква известният от телевизионното предаване „Аламинут” Йордан Господинов – Дачко, чийто глас пасва перфектно на Шрек.
Благодарение на вече затвърденото име на зеленото чудовище и масивната рекламна кампания, „Шрек завинаги” се радва на добро позициониране в бокс-офис класацията. Това обаче не се равнява на успех по отношение на качеството.
И докато продуцентите умуват над евентуални телевизионни продължения, може би трябва да си дадат сметка, че Шрек е изморен от своите кино приключения и вече няма какво да разкаже.
Нека го оставим да живее в семейната си идилия сред ровене в калта, тръбене през ушите и невинни детски оригни. Чудовищно зелен Happy End!
Ако ви хареса този филм, гледайте: „Шрек” (2001), „Шрек 2” (2004) и „Шрек Трети” (2007)
Няма коментари:
Публикуване на коментар