Венециански въздух в Милано

Истината е, че не смогвам да пиша много често. Тази седмица ще ми се съберат близо 64 часа работа и времето, което ми е нужно, за да драсна два реда в блога е изключително ограничено.

Затова ще карам по същество...

Бях ви споменал, че ще гледам три филма от последния Фестивал във Венеция - "Carnage", "Killer Joe" и "Shame".

Никога не съм бил голям фен на Роман Полански, но трябва да призная, че "Carnage" е едно от най-хубавите ми кино преживявания в последните няколко месеца. Ритмичното развитие на действието, перфектните диалози и безупречният квартет актьори (Кейт Уинслет, Джоди Фостър, Кристоф Уолц, Джон Райли) правят този филм наистина интригуващ. И си представете, че всичко се случва в един апартамент с участието на едва четири персонажа. Явно за големите режисьори това е достатъчно. И ето че Роман Полански се оказва такъв. Странно, че нито една статуетка от престижния Фестивал не отиде в ръцете на екипа работил върху "Carnage". И накрая един съвет - не пропускайте да наблюдавате внимателно всяко движение и всяка физиономия на Кристоф Уолц - актьорската му игра наистина е впечатляваща.

"Killer Joe"... Не знам откъде да започна, защото филмът е с много странна структура и не ме грабна... Ама никак! Режисьорът Уилям Фридкин прави опит да имитира добрия стар Тарантино, но без особен успех. Промишлено количество кръв, псувни за добър ден и голи тела в дълбоката американска провинция - това са зле смесените компоненти на лентата. От друга страна прави впечатлените ролята на наемен убиец изпълнена от Матю МакКонъхи, който съм свикнал да гледам в промити сърцераздирателни истории и безумни розови комедии. Емил Хърш също не се справя зле, но двамата с МакКонъхи не са достатъчни, за да спасят "опита за летене" на Уилям Фридкин.

За да приключа цикъла "Венециански въздух в Милано", сряда вечерта в програмата ми беше вписан "Shame". Първа сцена - Майкъл Фасбендер лежи гол на леглото си покрит от една завивка. Става с цялата си прелест (и като казвам цялата, значи цялата) и отива да се къпе. Втора сцена - Майкъл Фасбендер си вика проститутка. Осма сцена - Фасбендер уринира в апартамента си и за сюжета на филма е важно ние също да го наблюдаваме. Двадесета сцена - Фасбендер вече е преспал с половин Ню Йорк и решава да опита с противоположния пол...

Мога да продължа до безкрай в описанието на сцените, но съдържанието на кадрите е малко или много същото. В тази история за секса, отношенията между хората и кризата в семейните връзки режисьорът Стив МакКуин определено е имал интересна идея за развитие, но някъде измежду безкрайните голи сцени може би е загубил тънката червена линия, която свързва нишките във филма.

Наградата за най-добра мъжка роля на Майкъл Фасбендер е напълно заслужена. Актьорът въплъщава перфектно своя персонаж и му дава без компромиси своето тяло, изражение и емоции.

Така приключи моето докосване до света на Фестивала във Венеция. Следващата кино-спирка ще бъде новият филм на моя идол Педро Алмодовар - "Кожaта, в която живея".