Следващите три дни

Следващите три дни, 2010 (The Next Three Days)

Режисьор: Пол Хагис

Сценаристи: Пол Хагис, Фред Кавайе, Гийом Леман

В ролите: Ръсел Кроу, Елизабет Банкс, Оливия Уайлд, Лиъм Нийсън, Майкъл Буйе, Джейсън Беге, Айша Хиндс

Жанр: Криминална драма

Времетраене: 122 минути

Обикновено проектите за римейк се реализират поне десетилетие след оригиналното произведение. В този случай обаче, минават едва две години и френската лента „Pour Elle” проговаря английски. Американският й аналог „Следващите три дни” доказва, че липсата на идеи в Холивуд е конкретна и все по-често „аварийният изход” от тази ситуация е рециклирането на съществуващи истории.

Животът на Джон Бренън (Ръсел Кроу) внезапно се обръща с главата надолу, когато съпругата му Лаура (Елизабет Банкс) е арестувана и обвинена в бруталното убийство на началника си. Жената твърди, че е невинна, но алибито й не може да бъде доказано, защото нужните улики не са налице. Джон не вярва, че тя е способна на подобно деяние и не е готов да гледа как синът му растe без майка заради един несправедлив процес. След многократни и неуспешни легални опити, измъкването на Лаура от затвора става фикс идея за учителя от Питсбърг и всички рискове за постигането на тази цел са оправдани.

Сценарият на „Следващите три дни” остава верен на оригиналната версия, написана от Фред Кавайе и Гийом Леман, но премества местонахождението на героите от Париж в Питсбърг. Историята е семпла и се базира на механизми, които държат залога висок през цялото времетраене на лентата. Поизтърканата формула за обикновения човек и необикновените геройства е подходяща за сюжета, но неизбежно запраща филма в един безкраен списък със сходни продукции от този жанр.

Режисьорът и сценарист, Пол Хагис („В долината на Давид и Голиат”, 2007), създава тази криминална драма акцентирайки върху темата за безграничната обич към една съпруга и майка. Отчаянието пред безизходицата обаче често преминава освен границата на любовта и тази на закона, и това не винаги намира логично и морално обяснение в историята.

Още от самото начало „Следващите три дни” създава мистериозна атмосфера, която функционира за около час и малко. За съжаление, в заключителната си част лентата се „изгубва” в някои ненужни обяснения, а Хагис държи на всяка цена да ни изясни всичко до последния детайл. Може би един по-отворен край и 30 минути по-малко щяха да са от полза за качеството на финалния продукт.

Филмът е своеобразен монолог на Ръсел Кроу („Робин Худ”, 2010) в ролята на отчаяния съпруг Джон Бренън. Въпреки че големият майстор в интерпретацията на този тип роли е Мел Гибсън („Острие на мрака”, 2010), австралийският гладиатор убедително извървява пътя на своя герой и концентрира с право вниманието върху себе си.

Елизабет Банкс („Неканените”, 2009) партнира на Кроу, пресъздавайки двусмислен персонаж, който сякаш остава извън границите на историята. Като оставим настрана опита за самоубийство, героинята й е неуместно спокойна за една несправедливо осъдена млада майка.

Ненужни за сюжета, но полезни за списъка с известни имена във филма, Лиъм Нийсън („А отборът”, 2010) и Оливия Уайлд („Година първа: Запознай се с предците си”, 2009) разполагат с няколко незначителни изяви в различни моменти от лентата.

„Следващите три дни” няма да ви остави с размишления за следващите ТРИ нощи и едва ли ще е най-вълнуващото ви кино изживяване за следващите ДВА часа. Ако имате малко време за губене, може просто да му хвърлите ЕДНО око!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Острие на мрака”, 2010 („Edge of Darkness”)

Next: „Мегаум”, 2010 (“Megamind”)

Робин Худ

Робин Худ (Robin Hood), 2010

Режисьор: Ридли Скот

Сценарист: Бриан Хелгеланд

В ролите: Ръсел Кроу, Кейт Бланшет, Уилям Хърт, Марк Стронг, Матю Макфейдън, Кевин Дуранд, Дани Хюстън, Макс фон Сидоу

Жанр: Екшън, Драма

Дългоочакваният „Робин Худ” е вече повече от седмица по екраните в страната и се радва на задоволителен интерес. След като откри Фестивала в Кан, колосалната продукция на Universal Pictures набра скорост и е въпрос на време да достигне завидни цифри в box-office класацията.

Режисьорът Ридли Скот (“Мрежа от лъжи”, 2008) и неговата вече утвърдена муза Ръсел Кроу („Правилата на играта”, 2009) се срещат за пети път на снимачната площадка. Сред предишните им съвместни проекти се откроява „Гладиатор” (2000), който с годините се превърна в един от най-успешните филми за последното десетилетие. Може би точно безспорния успех на историята за римския войн Максимус е подтикнала Скот да използва почти сходна структура и в „Робин Худ”.

Сюжетът на филма започва в края на XII век и главният герой още не се е превърнал в благороден крадец и пазител на бедните. Името му е Робин Лонгстрайд и е стрелец в армията на Ричард Лъвското Сърце, която се завръща от дълъг и изтощителен кръстоносен поход. Междувременно населението на Англия е на колене заради непоносимо високите данъци и дългогодишните войни.

След смъртта на своя крал, Робин се завръща в родината, но под друго име и по тази причина е принуден да се впусне в поредица от лъжи и неприятности. Заговорът срещу короната, битките напомнящи „Небесно царство” (2005) и възвърнатите спомени са сред основните съставки на тази лента, но не липсва и характерната за всяка рицарска история романтична сюжетна линия.

Легендата за Робин Худ не е нова за голяма част от публиката и точно по тази причина сценаристът Бриан Хелгеланд („Зелена Зона”, 2010) и Ридли Скот решават да разкажат на зрителите как се ражда митът за героя от Шеруудската гора. Първоначалното име на проекта е било „Нотингам”, но известният с рекламния си нюх режисьор решава да не усложнява живота си и се спира на предвидимото „Робин Худ”.

Филмът предлага невероятни пейзажи и картини, но много често те напомнят на „Гладиатор”. Сякаш режисьорът не е успял да се откъсне от сянката на един от най-добрите си филми и прави подсъзнателен опит за римейк, но в рицарски доспехи.

Ръсел Кроу наследява ролята на Робин Худ от Кевин Костнър („Робин Худ: Принцът на Разбойниците”, 1991) и Шон Конъри („Робин и Мериън”, 1976), но трудно ще остави следа точно с този филм. Австралиецът е отличен актьор, но сякаш този персонаж не е за него. Напредналата възраст, грубият външен вид (неподходящ за младоликия „бунтовник”) и мъчителният акцент със сигурност не са му в помощ. Кейт Бланшет („Странният случай с Бенджамин Бътън”, 2008) е както винаги на ниво и нито за секунда не поставя под съмнение способността си да бъде една истинска лейди Мериън. Сред останалата част от каста трябва да се отбележи интерпретацията на Макс фон Сидоу („Злокобният Остров”, 2010), който въплъщава сър Локсли и добавя нужната доза ирония във филма.

За около два часа и половина ще се потопите в един от най-тъмните периоди в историята на Англия и ще разберете как Робин Лонгстрайд става Робин Худ. Това, което няма да успеете да направите е да изпитате някакъв вид емоция. Филмът не грабва зрителя и за съжаление нито една от постоянно хвърчащите по екрана стрели няма да се забие в сърцето ви.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Робин Худ: Принцът на Разбойниците”, 1991 (“Robin Hood: Prince of Thieves”)

Next: „Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010 („Prince of Persia: The Sands of Time”)