Сутрешен блок

Сутрешен блок, 2010 (Morning Glory)

Режисьор: Роджър Мичел

Сценарист: Айлин Брош МакКена

В ролите: Харисън Форд, Даян Кийтън, Рейчъл МакАдамс, Джеф Голдблум, Тай Бурел, Патрик Уилсън

Жанр: Комедия

Времетраене: 107 минути

Амбициозно и все още наивно младо момиче пристига в Ню Йорк, за да гради кариера сред убийствена конкуренция и безброй проблеми. Формулата на „Сутрешен блок” поразително прилича на „Дяволът носи Прада” (2006) и подобно на нашумялата преди няколко години лента, филмът успява да е забавен, динамичен и свеж в своите 107 минути на големия екран.

Телевизионната продуцентка Беки Фулър (Рейчъл МакАдамс) е току-що уволнена от местната телевизия, в която работи и кариерата й изглежда точно толкова нещастна колкото и личния й живот. След упорито търсене, тя намира нова работа в замиращото предаване „Разсъмване” и решава да съживи програмата заменяйки досегашния водещ с легендарния репортер Майк Померой (Харисън Форд). За нейно съжаление, Померой отказва да говори за клюки, прогноза за времето, мода или рецепти. Освен това няма никакво желание да работи рамо до рамо с водещата Колийн Пек (Даян Кийтън), екс миска, която е известна именно благодарение на сутрешните програми.

Докато Майк и Колийн се спречкват както зад камерите така и в ефир, сантименталната връзката на Беки с продуцента Адам Бенет (Патрик Уилсън) е на път да се разпадне. Младата кариеристка ще трябва да спаси любовта, репутацията си и предаването, за което работи почти денонощно.

„Сутрешен блок” е приятен за окото развлекателен филм, който ни пренася в трудно достъпните телевизионни студия, където всеки ден се разиграват любопитни ситуации, за които зрителите дори не подозират. За наша радост, създателите на лентата не прекаляват със сцените „зад кадър”, които рано или късно се изтъркват, и отдават подобаващо внимание на персонажите.

Главната героиня на филма, Беки Фулър, е изключително сполучлива комбинация от чувство за хумор, интелект, чар и амбиция. Смелотo й изкачване по стълбицата на успеха е „гръбнака” на сюжета и следенето на това развитие се оказва приятна кино емоция.

Това, което е наистина излишно в сценария на Айлин Брош МакКена („27 сватби”, 2008) е изкуствената любовна история между Беки и Адам. Връзката между двамата е лишена от каквато и да било „химия” и по никакъв начин не допринася за развитието на историята. Явно режисьорът Роджър Мичел („Силата на любовта”, 2004) не е успял да се измъкне от сляпото следване на стереотипния формат на комедията, в която романтичната нотка е задължителен компонент.

Сюжетната линия на „Сутрешен блок” е с лесно предвидим край, но развитието на събитията все някак се измъква от баналните клопки, които дебнат опитната сценаристка. Въпреки че още от първата минута е повече от ясно какво ще видим в края, комедията задържа вниманието на зрителите спрямо симпатичния персонаж на убедителната Рейчъл МакАдамс („Шерлок Холмс”, 2009). Липсата на сълзливи обрати и пресилени драми e е още един плюс за добре сглобената лента.

Харисън Форд („Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”, 2008) се „разписва” с най-успешната си интерпретация за последните няколко години. Персонажът му, Майк Померой, е толкова антипатичен, че всяко негово действие предизвиква усмивка, която безспорно е плод и на неочакваната, поне за мен, самоирония от страна на стария Хан Соло.

Третото голямо име във филма е неостаряващата Даян Кийтън („Луди пари”, 2008). Актрисата не е нова в този тип ленти и въпреки че персонажът й не е особено задълбочен, тя успява да му даде многоцветна интерпретация. Евентуалният прикрит романс между нея и Харисън Форд можеше да бъде черешката на една сладникава, но приятна на вкус торта.

„Сутрешен блок” не е най-оригиналния филм, на който може да попаднете, но имайки предвид родната телевизионна палитра, лентата със сигурност предлага най-оригиналния Сутрешен блок, с който да закусите.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Дяволът носи Прада”, 2006 (“The Devil Wears Prada”)

Next: „Орелът”, 2011 (“The Eagle”)