Сутрешен блок

Сутрешен блок, 2010 (Morning Glory)

Режисьор: Роджър Мичел

Сценарист: Айлин Брош МакКена

В ролите: Харисън Форд, Даян Кийтън, Рейчъл МакАдамс, Джеф Голдблум, Тай Бурел, Патрик Уилсън

Жанр: Комедия

Времетраене: 107 минути

Амбициозно и все още наивно младо момиче пристига в Ню Йорк, за да гради кариера сред убийствена конкуренция и безброй проблеми. Формулата на „Сутрешен блок” поразително прилича на „Дяволът носи Прада” (2006) и подобно на нашумялата преди няколко години лента, филмът успява да е забавен, динамичен и свеж в своите 107 минути на големия екран.

Телевизионната продуцентка Беки Фулър (Рейчъл МакАдамс) е току-що уволнена от местната телевизия, в която работи и кариерата й изглежда точно толкова нещастна колкото и личния й живот. След упорито търсене, тя намира нова работа в замиращото предаване „Разсъмване” и решава да съживи програмата заменяйки досегашния водещ с легендарния репортер Майк Померой (Харисън Форд). За нейно съжаление, Померой отказва да говори за клюки, прогноза за времето, мода или рецепти. Освен това няма никакво желание да работи рамо до рамо с водещата Колийн Пек (Даян Кийтън), екс миска, която е известна именно благодарение на сутрешните програми.

Докато Майк и Колийн се спречкват както зад камерите така и в ефир, сантименталната връзката на Беки с продуцента Адам Бенет (Патрик Уилсън) е на път да се разпадне. Младата кариеристка ще трябва да спаси любовта, репутацията си и предаването, за което работи почти денонощно.

„Сутрешен блок” е приятен за окото развлекателен филм, който ни пренася в трудно достъпните телевизионни студия, където всеки ден се разиграват любопитни ситуации, за които зрителите дори не подозират. За наша радост, създателите на лентата не прекаляват със сцените „зад кадър”, които рано или късно се изтъркват, и отдават подобаващо внимание на персонажите.

Главната героиня на филма, Беки Фулър, е изключително сполучлива комбинация от чувство за хумор, интелект, чар и амбиция. Смелотo й изкачване по стълбицата на успеха е „гръбнака” на сюжета и следенето на това развитие се оказва приятна кино емоция.

Това, което е наистина излишно в сценария на Айлин Брош МакКена („27 сватби”, 2008) е изкуствената любовна история между Беки и Адам. Връзката между двамата е лишена от каквато и да било „химия” и по никакъв начин не допринася за развитието на историята. Явно режисьорът Роджър Мичел („Силата на любовта”, 2004) не е успял да се измъкне от сляпото следване на стереотипния формат на комедията, в която романтичната нотка е задължителен компонент.

Сюжетната линия на „Сутрешен блок” е с лесно предвидим край, но развитието на събитията все някак се измъква от баналните клопки, които дебнат опитната сценаристка. Въпреки че още от първата минута е повече от ясно какво ще видим в края, комедията задържа вниманието на зрителите спрямо симпатичния персонаж на убедителната Рейчъл МакАдамс („Шерлок Холмс”, 2009). Липсата на сълзливи обрати и пресилени драми e е още един плюс за добре сглобената лента.

Харисън Форд („Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”, 2008) се „разписва” с най-успешната си интерпретация за последните няколко години. Персонажът му, Майк Померой, е толкова антипатичен, че всяко негово действие предизвиква усмивка, която безспорно е плод и на неочакваната, поне за мен, самоирония от страна на стария Хан Соло.

Третото голямо име във филма е неостаряващата Даян Кийтън („Луди пари”, 2008). Актрисата не е нова в този тип ленти и въпреки че персонажът й не е особено задълбочен, тя успява да му даде многоцветна интерпретация. Евентуалният прикрит романс между нея и Харисън Форд можеше да бъде черешката на една сладникава, но приятна на вкус торта.

„Сутрешен блок” не е най-оригиналния филм, на който може да попаднете, но имайки предвид родната телевизионна палитра, лентата със сигурност предлага най-оригиналния Сутрешен блок, с който да закусите.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Дяволът носи Прада”, 2006 (“The Devil Wears Prada”)

Next: „Орелът”, 2011 (“The Eagle”)

Пътешествията на Гъливер

Пътешествията на Гъливер, 2010 (Gulliver’s Travels)

Режисьор: Роб Летерман

Сценаристи: Джо Стилман, Никълъс Столер

В ролите: Джак Блек, Джейсън Сегел, Емили Блънт, Аманда Пийт, Били Конъли, Крис О’Дауд, Джеймс Корден, Катрин Тейт

Жанр: Приключенска комедия

Времетраене: 85 минути

Никога не съм харесвал Джак Блек и деменциалния му хумор, но когато разбрах за новия му проект „Пътешествията на Гъливер”, някакъв странен оптимизъм „полази” съзнанието ми. Произведението на Джонатан Суифт от 1726 година е изключително „плодовит” терен за препратки към настоящето и всички предпоставки за една прилична комедия бяха налице. Е, явно аз и Джак Блек имаме необратимо различни виждания за комичния жанр.

Неудачникът Лемуел Гъливер (Джак Блек) разнася пощата в редакцията на New York Tribune и има нов колега, който още след първия си работен ден става негов шеф. Гъливер работи от дълги години все на същото място и е тайно влюбен в журналистката Дарси (Аманда Пийт), пред която се представя като неоткрит талант с цел да привлече вниманието й. Така получава своята първа задача в мистериозния Бермудски Триъгълник, където претърпява корабокрушение и попада на острова Лилипутия. Там, сред дребните обитатели, започват неговите гигантски приключения изградени върху фалшиво минало, което рано или късно ще излезе на бял свят.

Въпреки че съм чел романа на Джонатан Суифт доста отдавна, честно казано не си спомням в него да е имало битки с роботи тип „Трансформърс” и хореографии на фона на музиката на Принс. Сценаристите Джо Стилман („Планета 51”, 2009) и Никълъс Столер („Секс, наркотици и Лас Вегас”, 2010) интерпретират по свой начин класическия роман на ирландския писател и създават сюжет, който се оказва на изключително ниско ниво по отношение на креативността.

Времетраенето на филма е сведено до минимум (85 минути), но въпреки това историята се „влачи” и е повече от предвидима. Единственият свеж момент в лентата е съставен от театралните постановки в Лилипутия, където класически филми като „Междузвездни войни” и „Титаник” оживяват на сцената, за да развеселят Гъливер, малките хора и покаяните зрители в залата.

Режисьорът Роб Летерман („Чудовища срещу извънземни”, 2009) преминава от анимационния свят към игралните филми с тази доста амбициозна продукция, която струва цели 112 милиона долара и е същинско изложение на комерсиални продукти. Продължавам да се чудя как е възможно да се хвърлят толкова много пари в подобна глупост!?!

Летерман модернизира Гъливер и успява да покаже относително прилични режисьорски умения, но каквито и усилия да е положил във филма, всичко рухва след една от най-инфантилните комични сцени, които някога съм виждал – гасенето на пожарa в кралския дворец с урината на Гъливер.

Джак Блек („Година първа: Запознай се с предците си”, 2009), освен главно действащо лице, е и продуцент на лентата. Това му дава възможността да адаптира напълно персонажа спрямо своите умения. Актьорът се забавлява истински рецитирайки своята роля, но едва ли може да се каже същото за зрителите. Ако някога сте се смели на филм с Блек, много вероятно ще го направите и сега. В противен случай въобще не си купувайте билет.

„Малките” партньори на американския комик също не постигат търсения резултат. Джейсън Сегел („Обичам те, човече”, 2009) и Емили Блънт („Човекът-вълк”, 2010) се озовават в повърхностно написани роли и интерпретациите им ще си останат в Лилипутия. Единственият, който се откроява положително е Крис О’Дауд („Рок радио”, 2009) в превъплъщението на злия генерал Едуард.

Когато се захващаш с нещо голямо, каквото е един класически роман, трябва поне да се опиташ да доближиш „височината” на оригиналния текст. „Пътешествията на Гъливер” е от филмите, които са на ръба на пълната „трагедия” и са много далеч от каквато и да било артистична стойност.

Размерът има значение и още как. Особено този на сивото вещество в главите ни. Опасявам се, че в този ред на мисли Джак Блек си остава лилипут!

Ако ви хареса този филм, гледайте: някоя по-достойна адаптация на романа като телевизионния филм “Пътешествията на Гъливер”, 1996 (“Gulliver’s Travels”)

Next: „Сезонът на вещиците”, 2011 (“Season of the Witch”)

Запознай се с малките

Запознай се с малките, 2010 (Little Fockers)

Режисьор: Пол Вайц

Сценаристи: Джон Хамбург, Лари Стъки

В ролите: Робърт Де Ниро, Бен Стилър, Оуен Уилсън, Джесика Алба, Дъстин Хофман, Тери Поло, Барбара Стрейзънд, Харви Кайтел

Жанр: Комедия

Времетраене: 98 минути

В съврeменната кино индустрия все по-малко комични герои получават втора и дори трета възможност за изява на големия екран. Един от тези емблематични за жанра персонажи, Грег Фокър, се завръща в залите за последната и може би заключителна глава от семейните му неволи.

Въпреки че заглавието на филма гласи „Запознай се с малките”, невръстните герои не са в центъра на събитията. Историята се съсредоточава отново върху дуела между Грег Фокър (Бен Стилър) и неговия тъст Джак Бърнс (Робърт Де Ниро). В навечерието на рождения ден на близнаците Саманта и Хенри Фокър, всички роднини на семейството са в Чикаго и се подготвят за големия празник. Принудителното им съжителство се превръща в пореден повод за Джак да тества своя зет преди окончателно да го обяви за новия водач на клан с традиции като Бърнс.

Добре познатите персонажи, създадени от Грег Гилена („Запознай ме с вашите”, 2004) и Мери Рут Кларк („Запознай се с нашите”, 2000) са отново в своя вихър. След първите два филма, механизмите в семейството са ясно начертани и героите трябва само да следват вече утъпканата пътека.

Сценаристите Джон Хамбург („Обичам те, човече”, 2009) и Лари Стъки също се осланят на добре разработената формула и проявяват творчески мързел в създаването на нови и оригинални комични възли.

Пол Вайц („Циркът на кошмарите: чиракът на вампира”, 2009) поема щафетата от режисьора на първите два филма Джей Роуч, но духът на лентата в общи линии остава същия. Хуморът в „Запознай се с малките” се съдържа по-скоро в създалите се ситуации отколкото в не особено проницателните реплики.

Режисурата на Вайц се отличава с няколко целенасочени препратки към световноизвестни класически филми като „Кръстникът” и „Челюсти”, но освен това по-интересно решение, работата му не блясва почти с нищо. Липсва силна централна сцена, която да бъде запомнена с хумор и духовитост.

Приличното ниво на комедията се дължи най-вече на актьорите. Двойката Робърт Де Ниро („Мачете” 2010) – Бен Стилър („Нощ в музея 2”, 2009) няма нужда от коментар, защото е в обичайния синхрон и създава опозиция, която за трети пореден път успява да „изнесе” филма на плещите си. Оуен Уилсън („Как да разбера”, 2010) достига връх в дебилността на ролите си, но това явно е неизменна част от палитрата му с интерпретации.

Останалите персонажи са в ръцете на доказани звезди като Дъстин Хофман, Барбара Стрейзънд, Тери Поло, Харви Кайтел. Очакваното ново попълнение, Джесика Алба („Денят на влюбените”, 2010), за съжаление не успява да нацели подходящата комична „честота” и ролята й не постига желания резултат.

„Запознай се малките” е точно това, което очаквате. Нищо повече. В последните недоразумения на семейство Фокър има място за смях без неуместни претенции за дълбоко ироничен хумор.

Може би Грег Фокър най-накрая ще се обърне на „ти” към бившия агент на ЦРУ и настоящ негов роднина – Джак Бърнс. Междувременно вие бъдете крачка напред и, подобно на героите във филма, направете едно любопитно търсене в Google с името на вашия тъст или свекър.

Не се знае какви изненади ще ви поднесе мрежата!

Ако ви хареса този филм, гледайте: В случай, че сте ги пропуснали - “Запознай се с нашите”, 2000 („Meet the Parents”) и „Запознай ме с вашите”, 2004 (“Meet the Fockers”)

Next: „Следващите три дни”, 2010 (“The Next Three Days”)