Орелът

Орелът, 2011 (The Eagle)

Режисьор: Кевин Макдоналд

Сценарист: Джереми Брок

В ролите: Чанинг Тейтъм, Доналд Съдърланд, Джейми Бел, Марк Стронг, Тахар Рахим, Денис О'Хара

Жанр: Епична драма

Времетраене: 114 минути

Кино адаптациите на вече съществуваща художествена литература винаги крият определени рискове, а когато са намесени и исторически събития, „играта” става значително по-деликатна.

Вдъхновени от творбата на писателката Розмари Сътклиф, „Орелът на Девети Легион”, създателите на „Орелът”, разполагат с интересен суров материал, но превpъщането му във филм се оказва по-трудно от очакваното.

Бащата на Маркус Акуила (Чанинг Тейтъм) е бил начело на първата кохорта на Девети легион, която преди близо 20 години изчезва мистериозно в британските гори. Маркус вярва, че неговият родител е загинал защитавайки Орелът – символ на Римската империя. Намирането му и възвръщането на поставената под въпрос слава на фамилията му означава всичко за младия войн. Така след като е ранен в свирепа битка и прекарва известно време при чичо си (Доналд Съдърланд), той решава да поеме към вражеските територии в търсене на Орела.

В това пътуване го придружава британският роб Еска (Джейми Бел), който мрази всеки римски принцип, но дължи живота си на Маркус, който го спасява от гладиаторска смърт. След сблъсъци с множество врагове, пътуването им приключва в земите на племето, което държи заветния Орел.

Сценаристът Джереми Брок („Завръщане в Брайдсхед”, 2008) изгражда сюжет, който предлага любопитна първа част и завръзка обещаваща ритмично развитие на действието. Проблемът е, че от определен момент нататък всичко се случва с една единствена и не чак толкова привлекателна за зрителите цел – намирането на прословутия златен Орел на Девети легион. Парчето метал е символ на римската чест, но не е достатъчно ценен и желан от всички предмет, за да се превърне в същински мотор на действието.

Главният герой води лична битка с миналото и трудно може да бъде определен като завладяващ екрана персонаж. Фикс-идеята за орела не поддържа напрежението за дълго, но мистерията за изчезването на легиона на баща му, все някак запълва празните моменти в търсене на истината.

Режисьорът Кевин Макдоналд („Правилата на играта”, 2009) създава подходяща атмосфера за събитията. Въпреки скалъпената история и не особено високия залог в нея, той успява да заснеме впечатляващи битки, а заключителната част на филма определено си заслужава от визуална гледна точка.

“Орелът” се представя сравнително добре, имайки предвид че няма претенциите на колосална продукция, но последният кадър разрушава всичко позитивно изградено до този момент. Двете реторични реплики на главните герои и гангстерската им походка са изключително неуместен ход и вместо поучителен финал за честта и славата, сцената е по-скоро комичен гег.

Чанинг Тейтъм („Да кажа или да не кажа?”, 2011) изиграва ролята на Маркус Акуила без особени затруднения, но изражението му остава почти едно и също през цялото време. Актьорът е все още далеч от високото ниво на актьорска интерпретация, но все пак „Орелът” може да се счита за крачка напред в кариерата му.

Значително по-интересно е превъплъщението на Джейми Бел („Съпротива”, 2008) под кожата на британския роб Еска. Английската звезда партнира отлично на Тейтъм и между героите на двамата актьори се получава интересна връзка, която е на границата на хомоеротизма. Може би ако създателите се бяха осмелили повече в тази насока, лентата щеше да придобие поне по-интересен отпечатък.

„Орелът” е един от онези филми, които няма да ви предложат големи новости в жанра. Един войн, много приключения, happy end и лицемерни заключения...

Като изключим наистина сполучливата визия на филма и интересната му литературна основа, за да съзрете малкото, което остава, няма да ви е нужен Oрлов поглед!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Гладиатор”, 2000 (“Gladiator”)

Next: „Аз съм номер четири”, 2011 (“I Am Number Four”)