Боецът

Боецът, 2010 (The Fighter)

Режисьор: Дейвид Ръсел

Сценаристи: Скот Силвър, Пол Тамаси, Ерик Джонсън

В ролите: Марк Уолбърг, Крисчън Бейл, Ейми Адамс, Мелиса Лео, Мики О’Кийф, Джак МакГий, Мелиса МакМийкин, Бианка Хънтър

Жанр: Биографична драма

Времетраене: 115 минути

Още един филм за бокс ли? Този спорт е вдъхновил много митични заглавия на холивудската индустрия като „Роки” (1976-2006), „Разяреният бик” (1980) и други. Случаите са два – или ще наблюдаваме бавното и трудно изкачване към върха на един млад боксьор или ще съчувстваме на една стара легенда, която се отдалечава все повече от своята слава.

Е, „Боецът” е по малко и от двете и може би точно заради това, скептичните очаквания за пореден филм на безмилостния ринг остават неоправдани.

Дики Еклънд (Крисчън Бейл) е гордостта на американското градче Лоуел. Преди време побеждава Шугър Рей Леонард, но след успеха си започва да се дрогира и това поставя край на кариерата му. Междувременно по-малкият му брат, Мики „Ирландеца” Уорд (Марк Уолбърг), също навлиза в бокса, а кариерата му е изцяло в ръцете на собствената му майка Алис (Мелиса Лео). Въпреки очевидния си талант, Мики губи мач след мач и след последния кървав нокаут решава да се отдели от семейството си и да тренира далеч от сянката на проблемния си брат.

„Ирландеца” се вслушва в съветите на новата си приятелка Шарлийн (Ейми Адамс) и тотално се откъсва от многобройните си роднини, но когато му се предлага възможността да се бие за титлата осъзнава, че има нужда от брат си и от семейната подкрепа. Бъдещият шампион ще трябва първо да спечели личната си битка с околните и след това да се изправи на ринга, за да го покори.

Обикновено подхождам внимателно към филмите наградени или номинирани с Оскар, защото влиянието на Академията върху оценката на един „простосмъртен” е неизбежно. „Боецът” отнесе два Оскара – първият за Крисчън Бейл („Обществени врагове”, 2009) в категорията „Актьор в поддържаща роля”, а вторият за Мелиса Лео („Всичко ни е наред”, 2009) в женския аналог на призванието. Честно казано, аз съм съгласен на половина.

Крисчън Бейл е толкова „вътре” в ролята, че статуетката му е повече от заслужена. Уелският актьор доказва, че тялото на един артист може да бъде като пластилин и да се моделира според изискванията на определено произведение. С тази роля, Бейл потвърждава, че е един от най-ценните кадри в Холивуд и запушва устата на критиците, които често го винят за взимането му прекалено на сериозно във всеки филм.

Ето че стигаме до половината, с която не съм особено съгласен. Мелиса Лео е властната майка на братята боксьори и персонажът й безспорно е ключов в развитието на сюжета. Интерпретацията й е на ниво, но поне според мен Академията е проявила малко щедрост в присъждането на нейния Оскар.

Номинирана в същата категория беше и Ейми Адамс („Високосна година”, 2010), която се превъплъщава в Шарлийн – приятелката-катализатор на отдалечаването на Мики от семейството му. Нейният образ ме завладя много повече, защото освен добре написан е и перфектно изигран от актрисата, която не се ограничава да бъде само обикновена любовна тръпка, а напротив – на моменти е същински мотор на действието.

Чак сега идва ред и на главния герой, но имайки предвид трите номинации, сред които две превърнали се в награди, може да предположите, че Марк Уолбърг („Ченгета в резерв”, 2010) е сякаш засенчен от качественото присъствие около себе си. Американският актьор не е на нивото на поддържащите го, но това не значи, че персонажът му не е сполучлив. Просто летвата поставена от Крисчън Бейл е прекалено висока.

Имайки предвид, че историята следва реални случки, рискът от излишно проточване на сценария е много голям. Триото Скот Силвър („8-ма миля”, 2002), Пол Тамаси („Да прекосиш Египет”, 1999) и Ерик Джонсън успява да се съсредоточи върху драматичната конструкция на сюжета и създава една история с подходящ ритъм и задоволяващ край.

Режисьорът Дейвид Ръсел („Трима крале”, 1999) е убеден в това, което прави и ни повежда към боксовия ринг преминавайки през семейните неволи, романтиката и един типичен за него хумор преливащ в тънка критика към някои елементи от американската действителност като манипулационната сила на медиите, нечистите уговорки в спорта и деградацията в семейните ценности.

„Боецът” не е просто историята на един боксьор. Във филма има много повече от крошета, кръв и дрога. Има едно ясно послание свързано с все по-забравената важност на социалната единица наречена „семейство”.

Осъзнаваме или не, харесва ни или не, семействата ни определят и нас самите. Винаги оставаме свързани с тях по един или друг начин. Остава само да разберем как да тълкуваме правилно тези сложни отношения, в които ту сме Бойци, ту сме братя, бащи, синове ...

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Кечистът”, 2008 (“The Wrestler”)

Next: „Просто секс”, 2011 (“No Strings Attached”)