Мечето Йоги

Мечето Йоги, 2010 (Yogi Bear)

Режисьор: Ерик Бревиг

Сценаристи: Брад Копланд, Джошуа Стернин, Джефри Вентимиля

Озвучен на български от: Георги Тодоров, Петър Бонев, Явор Караиванов, Светломир Радев, Яна Маринова, Иван Велчев, Иван Петков

Жанр: Приключенски

Времетраене: 80 минути

След Гарфилд и Алвин, „кино-съживяването” на обичани анимационни герои от миналото продължава. Последната звезда на големия екран е мечето Йоги, което пристига в залите заедно с неразделния си партньор в пакостите – Бу Бу.

От край време Йоги е известен с присвояването на кошници за пикник в Джелистоун Парк и благодарение на своята хитрост и бързина винаги успява да избяга от опасните ситуации и да излъже своя стар враг – Рейнджър Смит. Сега обаче той и Бу Бу трябва да се изправят пред нов притеснителен проблем – затварянето на парка. За да скрие безразборния харч на държавни пари, кметът Браун решава да припечели от сечта на дърветата в Джелистоун. Пред подобна участ грозяща дома им, Йоги и Бу Бу се съюзяват с Рейнджър Смит и репортерката Рейчъл, която пристига в парка по работа, но остава очарована от неговата красота и не само. С общи усилия групата природозащитници ще търси начин да спаси парка от окончателното му затваряне.

Не знам дали разбрахте сложността на сюжета, но аз продължавам да се чудя върху какво точно са работили цели ТРИМА сценаристи - Брад Копланд („Като рокерите”, 2007), Джошуа Стернин („Да преживееш Коледа”, 2004) и Джефри Вентимиля („Феята на зъбките”, 2010). Резултатът е един прозрачен и едва завършен сценарий, който и децата биха определили като скучен и безидеен.

Триото прави минимум усилия, за да докара лентата до 80 минути екранно време и не проявява и капка въображение по отношение на интересния персонаж, който попада в ръцете им.

Освен превъзмогването на прекалено „плоския” сценарий, ще ви е нужно и време, за да свикнете с дигиталната анимация на Йоги и Бу Бу. Компютърната графика не се отличава с кой знае каква оригиналност и не успява да постигне типичната за говорещите животни симпатична визия.

Неуспешните специални ефекти със сигурност ограничават много създателите на филма и взаимодействието на рисуваните герои с актьорите от кръв и плът не е реализирано според очакванията. Ето защо, въпреки името на филма, Йоги и Бу Бу са почти второстепенни персонажи в развитието на сюжета и действията им не са достатъчни, за да движат напред историята.

За да компенсира тази липса, режисьорът Ерик Бревиг („Пътуване до центъра на Земята”, 2008) се доверява на човешкото присъствие, но работата му е безрезултатна. Истинският проблем е, че актьорите интерпретират ролите си все едно са в анимационен филм и именно този неуместен избор праща „Мечето Йоги” в графата „може да се гледа само от деца”.

Том Кавана („Мъртъв си!, 2002), подобно на заобикалящите го колеги, не е сред висококласните американски актьори, но за филм като този се оказва подходящ. Крайно дезориентиран във всяка сцена, Кавана „се съживява” само в присъствието на Ана Фарис („Винаги на пост”, 2009), която от своя страна попада на една от най-безумните роли в кариерата си.

Блондинката обаче проявява чувство за хумор и задържа своя персонаж на тънката граница между очарователната глупост и невинната смахнатост.

Някъде там се намира и самия филм. „Мечето Йоги” е напълно забравима и елементарна лента, но заради няколкото спонтанни усмивки и винаги интересните за децата говорещи животни, може и да прежалите един кино-следобед.

Всичко останало оставете в Джелистоун Парк и се заредете с повече очаквания за следващия „рециклиран” телевизионен мит – „Смърфовете” (премиера в България 26.08.2011). Да се надяваме, че тогава няма да станем свидетели на поредната „мечешка услуга” за феновете на старите анимационни герои.

Ако ви хареса този филм, гледайте: значително по-успешното мечешко приключение “Кунг-Фу Панда”, 2008 (“Kung Fu Panda”)

Next: „Сутрешен блок”, 2010 (“Morning Glory”)