Аз съм номер четири

Аз съм номер четири, 2011 (I Am Number Four)

Режисьор: Даниел Джон Кaрузо

Сценаристи: Алфред Гоу, Майлс Милър, Марти Ноксън

В ролите: Алекс Петифер, Тереза Палмър, Тимоти Олифант, Даяна Агрон, Калън Макаулфи, Кевин Дуранд

Жанр: Фантастичен тийн-екшън

Времетраене: 109 минути

Съгласен съм, че кино-продукциите, в които виждаме необичайни създания с още по-необичайни умения може да имат своя чар и понякога дори интересно послание. Аз самият съм голям фен на супергероите, но мисля, че в последните няколко години много продуцентски къщи се впуснаха в „размити” вариации по темата.

Последното недоносено „отроче” в жанра е „Аз съм номер четири”. А трейлърът беше толкова обещаващ....

Необикновеният тийнейджър Джон Смит (Алекс Петифер) е преследван постоянно от безмилостни врагове, които искат незабавната му смърт. Бягайки от грозящата го опасност, придружаван от своя пазител Хенри (Тимоти Олифант), младежът често сменя своята самоличност и се мести от град на град отдалечавайки се все повече от своето минало. След като се установява в малко градче в щата Охайо, Джон среща своята първа любов (Даяна Агрон) и същевременно открива необикновените си способности. Освен това се запознава с аутсайдера Сам (Калън Макаулфи), който ще го съпътства в предстоящите му приключения, а за финал се сблъсква и с Номер Шест (Тереза Палмър) – извънземна, която също идва от унищожената планета Лориен.

Базиран върху книгата на Питъкъс Лор (дуо съставено от Джеймс Фрей и Джоби Хюз), сценарият на Алфред Гоу („Мумията: Гробницата на Императора Дракон”, 2008), Майлс Милър („Спайдър-мен 2”, 2004) и Марти Ноксън бълва клише след клише в търсене на някаква смислена и кохерентна сюжетна линия. За пореден път сме свидетели на история написана от ТРИМА сценаристи, които явно са били силно затруднени в създаването дори на един смислен диалог.

Личи силното влияние от сполучливата тийн-сага „Здрач” и още по-силната надежда за подобен успех. Резултатът е трагичен, несвързан и крайно повърхностен сценарий, в който почти нищо не се случва по конкретна причина.

Режисьорът Даниел Джон Карузо („Орлово око”, 2008) прави неуспешен опит да превърне сценария в нещо по-оригинално от поредния филм за извънземни на земята. Усилията му не са никак убедителни и лентата няма своя самоличност. Употребата на досадния и монотонен глас зад кадър, непростимото ниско качество на специалните ефекти и липсата на каквато и да било креативност обричат „Аз съм номер четири” на предвидим творчески неуспех.

Понякога филми като този се „спасяват” благодарение на актьорите, които взимат участие в тях. Е, дори тази последна надежда изчезва след броени минути. Алекс Петифер („Калпазанка”, 2008) е наистина много млад, но ако скоро не успее да покаже поне някакъв талант, ще му се наложи да участва само във второстепенни продукции. Персонажът му е „празен”, а и самият той не е особено емоционално въвлечен в ролята.

Даяна Агрон („Бурлеска”, 2010) се превъплъщава в красивата половинка на Необикновения, но интерпретацията й се ограничава до плавен прочит на репликите и влюбено взиране в главния герой.

Тереза Палмър („Чиракът на магьосника”, 2010) и Тимоти Олифант („Перфектното бягство”, 2009) допълват актьорския екип, но и двамата са зле употребени имайки предвид потенциала, с който разполагат.

Откъдето и да го погледна, „Аз съм номер четири” трудно може да заслужи някоя добра дума. Ограничената работа на всички участници в продукцията не грабва с абсолютно нищо.

На всичкото отгоре, краят се осмелява да загатне и продължение.... на мъките. След бърза проверка в Google установих, че сагата на Питъкъс Лор е съставена от цели 6 книги!

Уважаеми създатели на „Аз съм номер четири”, ще са ви нужни наистина извънземни сили, за да накарате зрителите да се върнат в кино-залите!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Супермен се завръща”, 2006 (“Superman Returns”)

Next: „Речта на краля”, 2010 (“The King’s Speech”)