Механикът

Механикът, 2011 (The Mechanic)

Режисьор: Саймън Уест

Сценаристи: Ричард Уенк, Люис Джон Карлино

В ролите: Джейсън Стейтъм, Бен Фостър, Доналд Съдърланд, Тони Голдуин, Джеф Чейс, Мини Анден, Джеймс Лоуган

Жанр: Екшън

Времетраене: 93 минути

Чрез участието си в проекта на екшън легендата Силвестър Сталоун, „The Expendables: Непобедимите” (2010), Джейсън Стейтъм затвърди своето авторитетно присъствие в жанра и лидерската си позиция в сравнително „младото” поколение бойци в киното. Най-новият му филм, „Механикът”, е римейк на едноименна лента от 1972 г. с участието на Чарлз Бронсън.

След като изпълва своята мисия, убивайки наркобоса Хорхе Лара под носа на охраната и слугите му, наемният убиец Артър Бишъп (Джейсън Стейтъм) се завръща в своя дом в Ню Орлиънс в очакване на новата си задача. Когато най-сетне я получава, се оказва, че мишената е дългогодишният му ментор и приятел – Хари МакКена (Доналд Съдърланд). Ще изиграе ли някаква роля това приятелство в момента на разчистване на сметки? Твърдо не!

Артър започва да чувства странни угризения след смъртта на Хари и те го тласкат към взимането на сина му Стив МакКена (Бен Фостър) под своето крило. Младият бъдещ убиец не знае, че Артър е убил баща му, а занаятът, на който ще го научи новият му приятел ще му помогне да освободи натрупания през годините гняв.

Сигурно се питате каква точно е историята и какъв е отговорът, който търси? Лентата не си поставя много въпроси, които да усложнят ненужно един екшън. В сценария на Ричард Уенк („16 пресечки”, 2006) и Люис Джон Карлино („Resurrection”, 1999) са лесно откриваеми много „дупки”, които правят някои ситуации почти абсурдни.

Освен това, оставам с впечатление, че напоследък все по-често липсват персонажи, за които да ни е грижа. В тази история се разказва за социопати-убийци и единствено пиротехническият хаос е достоен за един добре „опакован” екшън.

Някъде измежду изстрелите обаче, би трябвало да се появи един герой (по възможност главният такъв) и да извърви своя път на промяна създавайки поне малко симпатии в зрителските очи. Случаят на Артър Бишъп не е такъв!

Режисьорът Саймън Уест („Когато звънне непознат”, 2006) се справя добре с екшън частта от филма, но работата му не може да се „гордее” с успешно емоционално въвличане в сюжета. Не твърдя, че трябва да подсушаваме сълзи пред екрана, но тези герои, които са готови да застрелят и най-близките си за едното нищо, са малко прекалени.

Направен е опит за задълбочаване на чувствителността на Джейсън Стейтъм („The Expendables: Непобедимите”, 2010), но любовта към класическата музика и страстта по ретро автомобилите избледняват пред десетките хладнокръвни убийства.

Другият основен персонаж в лентата, Стив МакКена, е значително по-„завършен” в своето лудо и безцелно съществуване. Бен Фостър („Пандорум”, 2009) се превъплъщава умело в тази роля и на моменти дори засенчва главното действащо лице.

Въпреки всичко, трябва да призная на Стейтъм, че е намерил своята ниша на кино пазара и ролите му, макар често да са банални, му прилягат винаги перфектно. Имайки предвид обичайно ниския бюджет на продукциите с негово участие и обичайно добрите резултати в бокс-офис класациите, нищо чудно, че актьорът не иска и да чува за експерименти в други жанрове.

Докато мускулите му го позволяват, Джейсън Стейтъм ще къса глави и кино билети с лекота. От своя страна, ние ще трябва да скъсаме доста логични връзки, за да оцелеем сред безсмислените куршуми, които пронизват „механично” екрана.

Ако ви хареса този филм, гледайте: поредицата “Транспортер”, 2002-2008 (“The Transporter”)

Next: „Боецът”, 2010 (“The Fighter”) – Оскар за актьор в поддържаща роля (Крисчън Бейл) и Оскар за актриса в поддържаща роля (Мелиса Лео)