Гномео и Жулиета

Гномео и Жулиета, 2010 (Gnomeo and Juliet)

Режисьор: Кели Ашбъри

Сценаристи: Марк Бъртън, Кевин Сесил, Кели Ашбъри, Емили Куук, Кати Грийнбърг, Анди Райли, Стив Хамилтън Шоу, Джон Смит, Роб Спраклинг

Озвучен на български от: Живка Донева, Георги Тодоров, Илия Иванов, Явор Караиванов, Кирил Бояджиев, Петя Силянова, Даниела Горанова, Златина Тасева, Иван Петков

Жанр: Анимационна комедия

Времетраене: 84 минути

В предишната статия център на моето внимание беше „Речта на краля”, в който крал Джордж VI за първи път не заеква четейки „Хамлет” на Уилям Шекспир. В редовете, които следват, друга трагедия на големия английски творец ще бъде обект на анализ и ако трябва да сме по-точни - нейното трансформиране в анимационен филм. Как Ромео стана Гномео? Това е въпросът.

Господин Капулети и Госпожа Монтеки са кръвни врагове, а фанатичното поддържане на градините им няма аналог. В тях е пълно с градински гноми, които оживяват когато наблизо няма човешки същества и продължават враждата подхваната от техните собственици. Малките керамични герои са разделени на Сини и Червени и много от тях дори не знаят защо се мразят, но никога не поставят под въпрос разделението. Усложненията се появяват когато Гномео и Жулиета се срещат и между тях се ражда невъзможна любов, която ще трябва да надмогне цветовата разлика.

Историята е добре позната на всички, които претендират за минимално ниво на обща култура. Малките зрители едва ли знаят за трагичната участ на Ромео и Жулиета, но мисля че подобни филми могат да са интересен начин за приближаването им към този все още далечен свят на класическата литература.

Досега на няколко пъти съм бил силно възмутен от някои сценарии написани от трима или повече сценаристи, които се разминават със задоволителния краен резултат. В случая на „Гномео и Жулиета”, сме пред нов световен рекорд – 9 човека работят върху адаптацията на история, която само по себе си вече притежава отлично функционираща структура.

Кели Ашбъри, Марк Бъртън („Пришълци на тавана”, 2009), Кевин Сесил, Емили Куук („Рататуи”, 2007), Кати Грийнбърг, Анди Райли, Стив Хамилтън Шоу, Джон Смит и Роб Спраклинг са положили повече усилия, за да уредят своите срещи за работа отколкото за създаването на валиден сценарий. Сюжетът е семпъл и това е разбираемо имайки предвид публиката, към която се обръща. Все пак мисля, че от многобройния тим можеше да се очаква по-интересен финал и някоя друга вълнуваща подистория.

Идеята на филма тръгва от играта на думи в самото заглaвие. Ромео става Гномео и Дисни получава своя нов продукт, който осигурява и сериозна merchandising кампания. Режисьорът Кели Ашбъри („Шрек 2”, 2004) конфеционира типичната анимационна приказка, която се цели в малките зрители, но намига и на по-големите с целта да се приближи поне малко до поезията на „Играта на играчките”.

„Гномео и Жулиета” е сравнително успешен в своите намерения. Остроумните препратки към света на Шекспир, качествената анимация и безспорната симпатия на поредната категория предмети, която проговаря на големия екран са сред печелившите компоненти на лентата.

Истинският коз на тази съвременна анимационна адаптация обаче се казва Елтън Джон. Освен ролята си на изпълнителен продуцент, британската легенда „подписва” и саундтрака на анимацията, давайки й лесно уловим кич отпечатък. В един игрален филм това би могло да се окаже фатално, но в продукция като тази се оказва сполучлив ход.

Не знам дали Шекспир би оценил тази адаптация, в която световноизвестната му трагедия се превръща в поле за изява на суетна жаба, гъба с кучешки нюх, фламинго с испански акцент и множество говорещи градински гноми.

Лично аз се надявам да не се стигне до някоя „смела” преработка на „Хамлет”, в която да сме свидетели на приключенията на някоя говореща шунка („ham”). To be or not to be? Not to be!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Ромео и Жулиета”, 1996 (“Romeo and Juliet”)

Next: „Без име”, 2011 (“Unknown”)