Ще срещнеш висок тъмнокос непознат

Ще срещнеш висок тъмнокос непознат, 2010 (You Will Meet a Tall Dark Stranger)

Режисьор: Уди Алън

Сценаристи: Уди Алън

В ролите: Наоми Уотс, Джема Джоунс, Антъни Хопкинс, Джош Бролин, Антонио Бандерас, Фрейда Пинто, Полин Колинс

Жанр: Песимистична комедия

Две семейни двойки в момент на криза. Първата е съставена от Алфи (Антъни Хопкинс) и Хелена (Джема Джоунс), втората от Сали (Наоми Уотс) и съпруга й Рой (Джош Бролин). За всички компоненти в този сантиментален квадрат се появяват нови любовни трепети и възможността да започнат своя живот на чисто, с нови перспективи и повече удовлетворения.

Само един от тях ще намери щастието, а останалите ще усетят горчивия вкус на разбитите мечти.

От доста време насам се знае, че Уди Алън („Каквото дойде”, 2009) е сред най-циничните съвременни творци със силно изразена и необратима песимистична гледна точка за живота. Основното му лекарство е хумора, чрез който се опитва да обезболява трудното съществуване на човечеството.

Това е неговата гледна точка, която в никакъв случай не ви съветвам да споделяте. Като фен на въпросния режисьор, отидох с положителни убеждения преливащи в ентусиазъм, за да изгледам последната творба на британския гений.

В залата стана тъмно и започнаха безкрайни надписи (около 2 минути), чрез които разбрахме и кои са пешеходците заснети в гръб по време на филма. След това „динамично” начало, историята пое по своя път... Или по-точно закрета...

След около час и малко, аз и моите положителни убеждения преливащи в ентусиазъм, започнахме да губим търпение и в последните 30 минути се взирахме безцелно в екрана.

Вярно е, че добрият стар Уди не крие своя творчески интерес към отношенията между хората и трудността да бъдем щастливи. Вярно е, че темата на неговите филми в общи линии винаги е била тази. Вярно е, че стилът му е особен и не се харесва на всички.

Не е вярно обаче, че всеки път механизмът функционира.

За разлика от духовития „Каквото дойде” и пиперливия „Вики Кристина Барселона”, последният филм на Уди Алън не успява да се отличи с типичните за твореца креативност и ирония. Сценарият (написан също от британеца) не предлага интересни завръзки и развръзки, а репликите не успяват да „прорежат” екрана както в другите ленти на режисьора.

Ако оставим на страна досадния на моменти глас извън кадър, можем да се съсредоточим върху актьорите. Звездната трупа съставена от Антъни Хопкинс („Човекът-вълк”. 2010), Наоми Уотс („Интернешънъл”, 2009), Джош Бролин („Уолстрийт: Парите никога не спят”, 2010), Антонио Бандерас („Рогоносецът”, 2008) се доверява на своя безспорен опит и кротко стои в рамките на почти посредствените си роли.

Двете имена, които се открояват са: Джема Джоунс („Хари Потър и Нечистокръвният принц”, 2009), която печели симпатиите на публиката с успешната интерпретация на изгубилата разум стара дама, търсеща утеха в предсказанията на врачките; Фрейда Пинто („Беднякът милионер”, 2008), която оставя следа, защото е някак странно красива и в контраст със сивия Лондон.

Уди Алън се опитва от години насам да ни подскаже, че единственият начин да сме щастливи е да живеем в илюзия, от която да не се събуждаме и за миг.

Аз обаче мисля, че дори когато се събудим трябва да се огледаме и да видим всички високи и ниски, тъмнокоси и светлокоси, познати и непознати, за да си дадем сметка, че щастието е пред нас – въпрос на време е да го срещнем или да разберем, че вече сме го направили.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Вики Кристина Барселона”, 2008 (“Vicky Cristina Barcelona”)

Next: „Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване”, 2010 (“The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader”)