Такъв е животът

Такъв е животът, 2010 (Life as We Know It)

Режисьор: Грег Берланти

Сценаристи: Йън Дейтхман, Кристин Ръск Робинсън

В ролите: Катрин Хейгъл, Джош Дюамел, Джош Лукас, Мелиса МакКарти, Сара Бърнс, Кристина Хендрикс

Жанр: Комедия

Времетраене: 114 минути

След като изгледах трейлъра на „Такъв е животът”, си зададох следния въпрос: „Или аз не съм разбрал нещо или това е поредната безсмислена романтична комедия, която е доказателство за липсата на хумористични идеи в Холивуд?”.

Тъй като не можех да повярвам, че някой е похарчил и долар за тази наглед банална продукция, реших да сложа край на всички съмнения като изгледам филма. Два часа прозявки и покайване за изгубеното време.

Холи Беренсън (Катрин Хейгъл) е най-добрата приятелка на Алисън, така както Ерик Месър (Джош Дюамел) е най-добрият приятел на Питър. Алисън и Питър са солидна и щастлива двойка, която има и малка дъщеричка на име Софи. Един ден фатален инцидент ще лиши малкото бебе от родителите му. Кой ще поеме грижата за Софи? Според завещанието на покойниците, подходящи за тази нелека задача са най-добрите им приятели, а именно Холи и Месър. Каква изненада обаче! Двамата бъдещи настойници не могат да се понасят и съжителството им ще бъде отлична предпоставка за безброй романтично-комични ситуации...

Формулата е ясна и прозрачна дори за най-незаинтересованите от кино. Сценарият на дебютантите Йън Дейтхман и Кристин Ръск Робинсън е праволинеен и крайно предвидим. Опитите им за поврат и временна драматизация на действието не функционират достатъчно добре, а темата за внезапното преминаване в света на възрастните и принудителното отглеждане на едно дете е вече изтъркана от десетки други ленти.

За да изброя всички клишета във филма със сигурност няма да ми стигнат пръстите на всички налични крайници. Може да тръгнем от баналния мотив „противоположностите се привличат”, за да преминем през баналното догонване на любимия в последните секунди преди полета и да завършим с банално розовия финал, който довършва зле започнатата работа.

Режисурата на Грег Берланти („Клуб на разбитите сърца”, 2000), подобно на филма, е абсолютно „анонимна”. До болка познатите сцени с първата смяна на памперси и трудното хранене на едно бебе, подчинението на повърхностния сценарий и опитът за създаване на романтичен дух само и единствено чрез саундтрака, характеризират негативно работата на Берланти. От режисурата му остава една единствена сцена, в която ритмичният хумор е налице – монологът на Месър пред малката Софи докато се преструва, че е на среща с нея.

При липсата на магнетизъм в основните персонажи, няма как да не изпъкнат две „гарнитурни” героини, които стават причина за няколкото краткотрайни проблясъци комичност в лентата. Всезнаещата и властна съседка ДийДий (Мелиса МакКарти) и сантименталната социална работничка Джанин Гроф (Сара Бърнс) са единствените образи във филма, които наистина знаят каква е тяхната цел в историята и ни припомнят, че „Такъв е животът” е комедия, а не мелодрама.

Не е тайна, че Катрин Хейгъл („Убийци”, 2010) е изключително подходяща за този тип филми, но ако направи още няколко подобни стъпки, етикетът на „самотна в търсене на благороден принц” ще я преследва още дълго време. Партньорът й Джош Дюамел („Когато си в Рим”, 2010) се представя на средно ниво в не особено трудна роля, но не може да се каже, че няма потенциал.

„Такъв е животът” е комедия за житейските изневиделици. Авторите й обаче, би трябвало първо да си изяснят добре какво са киното и хумора и какви рискове за неуспех крият. После, с малко майсторлък и хитрост, може да продължат с опитите си да ни пробутат банални истории подходящи само и единствено за следобедните програми на някоя кабелна телевизия.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Позабременяла”, 2007 („Knocked Up”)

Next: „Запознай се с малките”, 2010 (“Little Fockers”)