Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване

Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване, 2010 (The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader)

Режисьор: Майкъл Аптед

Сценаристи: Кристофър Маркъс, Стивън МакФийли, Майкъл Петрони

В ролите: Бен Барнс, Скандар Кийнс, Джорджи Хенли, Уил Поултър, Гари Суийт, Тери Норис, Брус Спенс

Жанр: Приключенско фентъзи

Разочароващото представяне на „Хрониките на Нарния: Принц Каспиан” (2008) в бокс-офис класацията, накара Уолт Дисни да изостави бъдещите кино адаптации по сагата и да прехвърли топката на друга голяма филмова компания - 20th Century Fox.

След дълга и проблемна снимачна авантюра, новата глава озаглавена „Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване”, по романа на ирландския писател Клайв Стейпълс Луис, върви по екраните от няколко седмици, но за момента не оправдава очакванията на новите продуценти.

Добре познатите за всички фенове на Нарния, Едмънд (Скандар Кийнс) и Луси Певънси (Джорджи Хенли), се намират в Кеймбридж през последните години на Втората Световна Война. По време на поредния спор с досадния им братовчед Юстас (Уил Поултър), вратите на приказното им кралство се отварят чрез един морски пейзаж, чийто води нахлуват в стаята на героите и ги повличат към третото им приказно приключение.

В Нарния, младите авантюристи срещат отново Крал Каспиан и с негова помощ ще трябва да намерят седемте лорда и техните мечове, за да разкрият мистерията на зеления облак, който е причината за изчезването на много нарнийци.

Романите на Клайв Стейпълс Луис предлагат изобилие от материал за адаптация на големия екран, но това не е гаранция, че изготвеният сценарий ще съумее да събере най-необходимото за една успешна история. Кристофър Маркъс („Хрониките на Нарния: Принц Каспиан”, 2008), Стивън МакФийли („Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът”, 2005) и Майкъл Петрони („Лунно отражение”, 2002) изграждат внимателно персонажите и нареждат всички нужни елементи за едно приказно пътешествие, което не блести с нищо ново, но от друга страна в този жанр става все по-трудно да се създадe елемент на изненада.

Режисьорът Майкъл Аптед („Небесна милост”, 2006) поставя акцента във филма върху борбата със злото, което се крие във всеки от нас и лишава лентата от истински злодей за побеждаване. Отрицателната роля е поверена отчасти на зелената мъгла, която наподобява черния дим от „Изгубени”, но опасността никога не е достатъчно силна и непобедима, за да създаде стабилна опозиция за героите. Тази липса на реален противник не спомага за емоционалното ни въвличане в историята и някои сцени губят смисъл превръщайки се в безразлични за зрителите.

Може би става досадно, но няма как да не бъде споменат с лошо, добавеният във фазата на пост-продукция, триизмерен ефект. Вълшебните очила не допринасят с нищо за изживяването на филма и почти през цялото време може да забележите, че няма реална разлика ако гледате в екрана и без тях.

Що се отнася до актьорската игра, прави впечатление поредното добро представяне на откритите от Нарния младежи – Скандар Кийнс и Джорджи Хенли и поредната липса на харизматично присъствие от страна на Бен Барнс. Англичанинът стои като украса през повечето време и не успява да бъде убедителен както в успешния „Дориан Грей” (2009).

Позитивна нотка е и сполучливият образ на Уил Поултър („Синът на Рамбоу”, 2007) в ролята на омразния докачлив братовчед, който се превръща в смел и добър спътник в приключенията. Преобразуването му става реалност не без помощта и на най-симпатичното създание в Нарния – говорещият мишок Рипичийп, който разведрява прекалено сериозния на моменти тон на лентата.

„Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване” представлява средностатистическо удоволствие за окото, което може да е повод да прекалите с топли пуканки, но не заслужава билета ви за триизмерно кино.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Златният компас”, 2007 (“The Golden Compass”)

Next: „Безпощадно”, 2010 (“Faster”)