Безпощадно

Безпощадно, 2010 (Faster)


Режисьор: Джордж Тилман Мл.


Сценаристи: Тони Гейтън, Джо Гейтън


В ролите: Дуейн Джонсън, Били Боб Торнтън, Маги Грейс, Оливър Джексън-Коен, Карла Гуджино


Жанр: Чистокръвен екшън

Тази история не я гледаме за първи път. Един мъж без нищо за губене и с разбито сърце от загубата на близък човек, търси своето отмъщение чрез заличаването на всички замесени в нещастието му.

Преди 10 години, Шофьорът (Дуейн Джонсън) помага на брат си да осъществи голям банков обир. Всичко се обърква когато друга банда им прави засада и прибира плячката застрелвайки двамата братя. Въпреки сериозната травма, Шофьорът оцелява, излежава едно десетилетие в затвора и сега е навън с една единствена цел – отмъщение! Към безмилостния екшън се присъединяват и други двама герои – Ченгето (Били Боб Торнтън) и Убиецът (Оливър Джексън-Коен).

Интересен факт е как трите централни фигури в историята са определени като архетипи и нямат собствени имена. Това решение функционира добре имайки предвид жанра, но остава неясно защо останалите персонажи се подвизават като детектив Сисеро, Лили и други. Със сигурност щяха да са в по-голям синхрон с лентата ако бяха представени като „По-хубавото ченге”, „Гаджето на убиеца” и т.н.

Въпреки неизбежните категоризации по отношение на филма, сценарият изненадва зрителите, предлагайки интересни гледни точки. Характерите на героите са необичайно задълбочени за един екшън филм и навлизането в семейните им проблеми представя безпощадните им сблъсъци с по-емоционален заряд. Сценарият на Тони Гейтън („Соленото езеро”, 2002) и Джо Гейтън („Непробиваем”, 1996) е на средно ниво и не се впуска в ненужни елементи, за да запълни прожекционното време. Дори на пръв поглед ненужният персонаж на Убиеца намира смисъл и повърхностно обяснение към края на историята.

Режисурата на Джордж Тилман Мл. („Ноториъс”, 2009) не блести с творчески решения, но се придържа със стил към жанра. Опитът му да третира темата за прошката и безсмислието на отмъщението се забелязва, но не успява да надделее над насилието. Все пак заглавието на филма е „Безпощадно”, а не „Прости ми”.

Това, което остава неразбрано е свързано със странната концентрация на близки планове върху не особено изразителното лице на Дуейн Джонсън („Ченгета в резерв”, 2010). Добре познатият за много от нас като „Скалата” е с една и съща физиономия когато убива, когато наглежда малки бебета и когато напъва лицевите си мускули за усмивка. Репликите му във филма се броят на пръстите на двете му ръце, но от него се изисква да е безпощаден и това му спори. Няма две мнения – най-добрият актьор сред кечистите...

Що се отнася до другото сравнително голямо име във филма, Били Боб Торнтън („Информаторите”, 2009), ролята му на симпатично-антипатично ченге извън строя е в неговата гама на интерпретация и персонажът му е най-достоверния в лентата. Останалата част от актьорския екип партнира прилично във всяка сцена. Изключение прави Оливър Джексън-Коен (Убиецът), който не случва на роля и не е никак убедителен.

Очаквах „Безпощадно” да е безпощадно тъп. Очаквах филмът да е с лесно предвидима кулминация. Очаквах „Скалата” да прави обезпокояван каквото си поиска.

Не очаквах „Безпощадно” да се окаже добър екшън с качествен саундтрак и сравнително интересна развръзка.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Разплата”, 1999 (“Payback”)

Next: ЕСКЛУЗИВНО ПРЕДИ ВСИЧКИ „Светлина в тунела”, 2010 (“Hereafter”)