Пътят на самурая

Пътят на самурая, 2010 (The Warrior’s Way)

Режисьор: Снгму Ли

Сценарист: Снгму Ли

В ролите: Янг Донг-Гун, Кейт Босуърт, Джефри Ръш, Дани Хюстън, Тони Кокс, Ашли Джоунс, Райън Ричардс

Жанр: Екшън - Уестърн

Времетраене: 100 минути

Някъде насред пустинята в Дивия Запад, източните бойни изкуства срещат гърмежа на пушки и самураите се превръщат в каубои. Това е уестърн от ново поколение!

Легендарният воин Янг е безмилостен и години наред избива членовете на вражеския клан. Когато идва момента за последния от тях, малко бебе, боецът проявява неприсъща милост към създанието и го спасява. Всичко това му коства досегашния живот и той е принуден да избяга далеч от своята земя, взимайки със себе си и новороденото момиченце. В търсене на свой стар познат, Янг пристига в Америка и попада на едно малко цирково градче, където го очакват нов живот, нова любов и стари самурайски схватки.

Както може да предположите от лесния и кратък преразказ на историята, сценарият не предлага почти нищо ново за зрителите. Баналната идея гравитира около новото „Аз” на главния герой, което не може да избяга от своя стар живот. Един вид „Вълкът козината си мени, но нрава – не!”.

Сценаристът Снгму Ли залага на много слаби повратни моменти и от самото начало е ясно как ще свърши това пясъчно приключение в южнокорейска тоналност. Любовната връзка, която би трябвало да е център на събитията и мотив за действията на персонажите, е безцветна и повърхностна. Идеята за смелия азиатец в Дивия Запад е единственото оригинално нещо в сценария, но контрастът на тази среща е почти незабележим и синхронът между двата свята не е достоверен.

Снгму Ли не се задоволява само с писането на сценария, но поема и режисьорския пост в „Пътят на самурая”. Имайки предвид липсата му на опит зад камерата, южно кореецът не може да бъде винен за някои свои сякаш неволни „грехове” като дигиталните пръски кръв на всеки две минути и пресилените опити за хумор. Филмът се развива с монотонно темпо, но на два пъти изненадва със сцени, които изпъкват спрямо останалата част от лентата. Не се разсейвайте по време на бойното обучение на Лин (възлюбената на главния герой) и на финалния сблъсък между Янг и легендарния му учител.

Имайки предвид слабостите на сюжета и отсъствието на лична визия, Снгму Ли набляга на сюреалистичните атмосфери, интересният саундтрак и специалните ефекти. Дигитализираната работа върху лентата е наистина на ниво, но компютърните намеси са наистина натрапчиви и в голяма част от филма властват над актьорите.

Международната звезда Янг Донг-Гун („Обещанието”, 2005) е достатъчно убедителен като безмилостен самурай, но в ролята на детегледачка и перач не успява да „нагласи своите настройки”. Единствената жена във филма, Кейт Босуърт („Супермен се завръща”, 2006), превъплъщава най-смисления и мотивиран образ във филма, а Джефри Ръш („Елизабет: Златният век”, 2007) е пияницата-каубой, който събира всички възможни клишета в своя персонаж. На ниво се представя вечно лошият Дани Хюстън („Робин Худ”, 2010), който пресъздава своя герой, наподобявайки на моменти Жокера на Хийт Леджър от „Черният Рицар” (2008).

„Пътят на самурая” е нетипично приключение, което можеше да стигне до седмото изкуство в много по-качествен вид. За съжаление, в настоящата си форма и вид, е един корейско-американски безвкусен мармалад намазан върху големия екран със самурайски мечове .

Ако ви хареса този филм, гледайте: “300”, 2006

Next: „Такъв е животът”, 2010 (“Life as We Know It”)