Уолстрийт: Парите никога не спят

Уолстрийт: Парите никога не спят, 2010 (Wall Street: Money Never Sleeps)

Режисьор: Оливър Стоун

Сценаристи: Алан Лоеб, Стивън Шиф, Станли Вайсер, Оливър Стоун

В ролите: Майкъл Дъглас, Шая Лебьоф, Джош Бролин, Кери Мълиган, Ели Уолок, Сюзън Сарандън, Франк Ланджела, Остин Пенделтън

Жанр: Финансова драма

Обикновено продълженията на успешните ленти не се приемат с особен ентусиазъм от страна на кино критиците, а зрителите винаги гледат с предубеждение към този тип продукции. Всеизвестно е, че не е никак лесно да дадеш нов живот на вече изградени персонажи и истории, които много често са „казали” всичко, което имат в първата си поява на големия екран.

Въпреки това, в този конкретен исторически момент, има един филм, който подканва своите създатели да избършат натрупалия се през последните 23 години прах и да дадат нова възможност на героите му да заинтригуват публиката. През 1987, лентата на Оливър Стоун „Уолстрийт” оставя трайна следа в паметта на цяло поколение и няма да е прекалено ако се каже, че главният герой Гордън Геко и философията му за алчността като позитивна сила са се превърнали в реален пример за подражание и отправна точка за много хора от финансовите среди (и не само).

Какво се е променило в икономическите среди през годините, в които Геко лежи в затвора за измами? Почти нищо – светът на финансите е същия, но просто „напомпан” до безумие. Пълният срив е съвсем близо.

Годината е 2008. Брокерът Джейк Мур (Шая Лебьоф) е обещаващ финансист с обещаваща банкова сметка, но играта загрубява когато работодателят му (Франк Ланджела) се самоубива в резултат на грозящия го неизбежен банкрут. Обезнадежден и в търсене на отмъщение, младокът търси начини, за да накаже виновниците за фалита на неговата компания. По стечение на обстоятелствата, баща на бъдещата му съпруга Уини (Кери Мълиган) е някогашната „акула” Гордън Геко (Майкъл Дъглас). В и без това неспокойните води се задава война между стари познайници с нови амбиции.

Историята на „Уолстрийт: Парите никога не спят” започва обещаващо, но с всяка изминала минута забавя своето развитие и първоначалното усещане за динамичност напълно изчезва към края на филма. Сценаристите Алан Лоеб („Всичко, което изгубихме”, 2007) и Стивън Шиф („Истински престъпно”, 1999) изявяват своите умения чрез вярното пресъздаване на икономическата реалност и добре приложената ирония в ключовите моменти на лентата. Въпреки усилията им обаче, сценарият не успява да се измъкне от сянката на класическия „Уолстрийт” от 1987.

Оливър Стоун прави всичко, което е по силите му, за да повтори успеха си, но резултатът не е сред най-задоволителните. Сцените с небезупречна компютърна графика, очевидното пласиране на комерсиални продукти (Хайнекен и т.н.) и монтажните приумици на режисьора не могат да се приемат с особен ентусиазъм. Претърпяното разочарование в бокс-офис класацията и не малкото критики по отношение на омекотения образ на някога безпощадния Гордън Геко отреждат второстепенна роля на една от най-очакваните ленти за 2010.

Актьорският екип е точно толкова елитен, колкото са и персонажите във филма. Майкъл Дъглас („Призраци на бивши гаджета”, 2009) е остарял със стил през последните две десетилетия и интерпретира с опит метаморфозата на своя образ. Шая Лебьоф („Трансформърс: Отмъщението”, 2009) доказва своето отдалечаване от тийнейджърските роли, Кери Мълиган („Обществени врагове”, 2009) се справя отлично с крехкия и идеалистичен персонаж на Уини, a Джош Бролин, Франк Ланджела и Сюзън Сарандън допълват звездния каст.

„Уолстрийт: Парите никога не спят” е ненужно, но стилно продължение на един от класическите филми на 80-те години. Докато чакаме прословутата финансова криза да свърши (не че ние някога сме излизали от нея), можем да се успокояваме повтаряйки си едно от сантименталните послания на лентата – „Богатите също плачат”.

И все пак вкусът на сълзите е различен, когато имаш около 100 милиона долара в швейцарска банка.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Уолстрийт”, 1987 (“Wall Street”)

Next: „Социалната мрежа”, 2010 (“The Social Network”)