понеделник, 1 ноември 2010 г.

Каквото дойде

Каквото дойде, 2009 (Whatever Works)

Режисьор: Уди Алън

Сценарист: Уди Алън

В ролите: Лари Дейвид, Евън Рейчъл Ууд, Патриша Кларксън, Каролин МакКормик, Конлет Хил, Лайл Канус, Майкъл МакКийн

Жанр: Романтична комедия


Преди да се завърне в Лондон с „You Will Meet a Dark Tall Stranger” (2010) и след испанската си авантюра („Вики Кристина Барселона”, 2008), Уди Алън заснема „Каквото дойде” в своя любим Ню Йорк. Родното място на режисьора винаги играе важна роля в неговите продукции и в тази лента е перфектния фон за историята на един необикновен персонаж, който би могъл да учуди всекиго.

Борис Йелникоф (Лари Дейвид) е акламиран атомeн физик и университетски професор, който през годините е заменил катедрата с пейките в парка, където преподава уроци по шах на децата. Не се заблуждавайте обаче … Главният герой в никакъв случай не се наслаждава на тази си практика и освен това гледа с безкраен песимизъм на заобикалящия го свят, чийто „компоненти” не се доближават ни най-малко до неговото интелектуално ниво.



Вманиаченото му хипохондрично равновесие се нарушава когато на стълбите пред дома му среща 21-годишната Мелъди Сейнт Ан Селестин (Евън Рейчъл Ууд), която е символ на невежеството и наивността - перфектната противоположност на Борис. Въпреки това между тях се ражда една странна любов, която ще трябва да претърпи неизбежната намеса на родителите на младото момиче и други проблеми породени от очевидните различия между двамата.

„Каквото дойде” е един от „малките” филми на Уди Алън („Сензацията”, 2006). Може би точно заради това пристига в българските зали с едногодишно закъснение спрямо премиерата в САЩ. Сценарият на лентата е написан през далечната 1970 от самия режисьор, но историята не е „прашасала”, а темите, които обхваща са винаги актуални.

Любовта е движещата сила на сюжета и определя съдбата на всички, но сама по себе си не стига, за да даде ход на събитията. Нужна е и друга мистериозна сила, която често преобръща живота ни – случайността или по-точно късметът, благодарение на който срещаме различни хора, комуникираме и преоткриваме друго „Аз”, за което дори не сме подозирали. Уди Алън допълва палитрата от тематики с ироничния лайт-мотив за религията, който често се изтъква чрез контраста между убедения атеист Борис и вярващото семейство на Мелъди.

Много актриси правят скок в кариерата си благодарение на своята работа с Уди Алън и в това отношение „Каквото дойде” потвърждава високото ниво на професионализъм на Евън Рейчъл Ууд („Кечистът”, 2008). Младата актриса интерпретира своя персонаж с изненадваща комична свежест и е трудно да се повярва, че това е същото момиче, което става известно с роли на проблемни и интроспективни тийнейджъри.

Въпреки това истинската звезда на филма е Лари Дейвид (“Curb Your Enthusiasm”, 2000). Известният кабаретен актьор не изпуска нито за секунда контрола над Борис Йелникоф (алтер его на Уди Алън), а чрез директния поглед в камерата общува със зрителите и нарушава така наречената „четвърта стена” в киното. Решението на Алън не е революционно, но създава интересни ситуации, в които публиката се чувства директен участник – един вид триизмерно изживяване, но без очила.

Придружен от весела и безгрижна музика в стил 30-те години на миналия век, „Каквото дойде” прави опит да ви накара да се замислите над собствените си убеждения и ви тласка към постепенно търсене на щастието дори на най-неочакваните места. На днешно време е все по-трудно да се почувстваме щастливи, защото често оставаме неразбрани и притесненията ни взимат връх. Ето защо стремежът към това странно усещане за щастлив живот не бива да спира.

Междувременно се радвайте на това, което дойде.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Вики Кристина Барселона”, 2008 (“Vicky Cristina Barcelona”)




Next: „БСП – Бесни Страшни Пенсии”, 2010 (“Red”)

Няма коментари:

Публикуване на коментар