Речта на краля

Речта на краля, 2010 (The King’s Speech)

Режисьор: Том Хупър

Сценарист: Дейвид Сидлер

В ролите: Колин Фърт, Хелена Бонам Картър, Гай Пиърс, Тимъти Спол, Джефри Ръш, Тим Дауни, Майкъл Гембън, Дженифър Ел

Жанр: Историческа драма

Времетраене: 118 минути

Дейвид Сидлер е един от многото британци, които на прага на Втората Световна Война изслушват легендарната реч на крал Джордж VI. Сидлер, подобно на монарха, заеква от малък и поради тази причина остава силно впечатлен от внушителното му обръщение към народа. Години по-късно сценаристът праща писмо до съпругата на Джордж VI, кралица Елизабет (кралицата-майка), в което иска позволение за осъществяването на филм за историята на нейния спътник в живота. Тя дава своето съгласие, но поставя условие – реализацията на проекта да стане след смъртта й. Причината? Рискът от повторно изживяване на прекалено болезнените спомени от онези години.

От кончината на кралица Елизабет са изминали близо 9 години и ето че на големия екран се появява една от най-впечатляващите ленти в последно време – „Речта на краля”.

След смъртта на своя баща, крал Джордж V, и скандалната абдикация на крал Едуард VIII, Бърти е принуден да се качи на трона и е коронясан като Джордж VI - крал на Англия. Засегнат от тежка форма на заекване и считан за неподходящ да управлява, монархът има нужда от помощ, за да се изправи пред своя народ и пред угрозата от нова световна война. В този труден момент решаваща се оказва подкрепата на съпругата му, която го води при алтернативния логопед Лайнъл Лог – терапевт с необичайни методи на работа. Именно благодарение на странните му техники и приятелството между двамата, Бърти ще успее да преодолее заекването и ще завоюва доверието на своите поданици.

В типично британски стил, сценаристът Дейвид Сидлер („Кралят и аз”, 1999) преразказва с умерен тон важен за него и сънародниците му исторически момент. Сюжетът е вдъхновен от сериозния проблем на крал Джордж VI, но не се ограничава дотам и навлиза в интимната част от живота на един монарх. Там има повече неизвестни от всякога и неочакваното приятелство, което се ражда, ще се окаже един от най-емоционалните мотиви във филма.

Диалозите са безупречни и елегантни. Динамичността в размяната на реплики е смесена с деликатната ирония на казаното и през целия филм е истинско удоволствие да слушаме английската реч.

Сидлер работи внимателно върху персонажите и не се поддава на лесни стереотипи. Бърти никога не е прекалено добър, а още по-малко е характеризиран като жертва. На моменти арогантен и сноб, на моменти нежен или уплашен, крал Джордж VI е достоверен персонаж, който е способен да предизвика както симпатия така и омраза.

На режисьорския стол сяда сравнително неопитният режисьор Том Хупър („Червен прах”, 2004), но талантът му излиза наяве още от първите кадри на филма. Класическият стил на снимане и неподвижната кралска атмосфера се смесват с необичайното позициониране на камерата и цветната стая на терапевта Лайнъл Лог. Хупър създава всяка сцена с педантично внимание към детайлите и никога не се увлича в ненужен патос или безрезултатни емоционални трусове.

„Речта на краля” беше безспорния „главен герой” на тазгодишната церемония по връчването на Оскарите. Към заслужените статуетки на Сидлер (за оригинален сценарий) и Хупър (за режисура) се прибавят този за най-добър филм и главна мъжка роля – Колин Фърт. Британският актьор вече се беше настанил сред най-ценените от мен след изключително класната интерпретация в “Самотен мъж” (2009). Превъплъщението му в крал Джордж VI не само доказва неговата безспорна способност да „влиза” в персонажите си, но и ни кара да си задаваме въпроса „Къде беше досега този актьор?”.

Фърт „заема” тялото си на леко прегърбения Бърти и му дава своя меланхоличен поглед. Без да набляга прекалено на дефекта на своя персонаж, актьорът намира точния тон на интерпретация и привлича всички погледи върху своята игра.

Другата „носеща колона” на филма, Джефри Ръш („Пътят на самурая”, 2010), е в отличен синхрон с Фърт и неслучайно тази роля носи и на него номинация за Оскар в категорията за второстепенна мъжка роля. Австралиецът е безупречен в ролята на ексцентричния терапевт на краля, а именно негови са най-запомнящите се реплики от продукцията.

Хелена Бонам Картър („Алиса в страната на чудесата”, 2010) е кралица Елизабет, но персонажът й не намира особено развитие в лентата. Гай Пиърс („Приказки за лека нощ”, 2008) поема ролята на по-големия брат на Джордж VI, но именно това решение е един от малкото видими дефекти на филма. Пиърс е 7 години по-млад от Фърт и въпреки тежкия грим не изглежда ни най-малко по-възрастен от главния герой.

„Речта на краля” не е поредната историческа драма, която да ни припомни миналото. Филмът на Том Хупър е „поезия” от изображения, които се римуват в разказа на една трудност победена от едно неочаквано приятелство.

Цитирайки създателите на филма: „Изискват се лидерски умения, за да се изправиш пред страховете на една нация. Нужно е приятелство, за да се изправиш пред своите.”

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Фрост/Никсън”, 2008 (“Frost/Nixon”)

Next: „Гномео и Жулиета”, 2011 (“Gnomeo and Juliet”)

Пътят на самурая

Пътят на самурая, 2010 (The Warrior’s Way)

Режисьор: Снгму Ли

Сценарист: Снгму Ли

В ролите: Янг Донг-Гун, Кейт Босуърт, Джефри Ръш, Дани Хюстън, Тони Кокс, Ашли Джоунс, Райън Ричардс

Жанр: Екшън - Уестърн

Времетраене: 100 минути

Някъде насред пустинята в Дивия Запад, източните бойни изкуства срещат гърмежа на пушки и самураите се превръщат в каубои. Това е уестърн от ново поколение!

Легендарният воин Янг е безмилостен и години наред избива членовете на вражеския клан. Когато идва момента за последния от тях, малко бебе, боецът проявява неприсъща милост към създанието и го спасява. Всичко това му коства досегашния живот и той е принуден да избяга далеч от своята земя, взимайки със себе си и новороденото момиченце. В търсене на свой стар познат, Янг пристига в Америка и попада на едно малко цирково градче, където го очакват нов живот, нова любов и стари самурайски схватки.

Както може да предположите от лесния и кратък преразказ на историята, сценарият не предлага почти нищо ново за зрителите. Баналната идея гравитира около новото „Аз” на главния герой, което не може да избяга от своя стар живот. Един вид „Вълкът козината си мени, но нрава – не!”.

Сценаристът Снгму Ли залага на много слаби повратни моменти и от самото начало е ясно как ще свърши това пясъчно приключение в южнокорейска тоналност. Любовната връзка, която би трябвало да е център на събитията и мотив за действията на персонажите, е безцветна и повърхностна. Идеята за смелия азиатец в Дивия Запад е единственото оригинално нещо в сценария, но контрастът на тази среща е почти незабележим и синхронът между двата свята не е достоверен.

Снгму Ли не се задоволява само с писането на сценария, но поема и режисьорския пост в „Пътят на самурая”. Имайки предвид липсата му на опит зад камерата, южно кореецът не може да бъде винен за някои свои сякаш неволни „грехове” като дигиталните пръски кръв на всеки две минути и пресилените опити за хумор. Филмът се развива с монотонно темпо, но на два пъти изненадва със сцени, които изпъкват спрямо останалата част от лентата. Не се разсейвайте по време на бойното обучение на Лин (възлюбената на главния герой) и на финалния сблъсък между Янг и легендарния му учител.

Имайки предвид слабостите на сюжета и отсъствието на лична визия, Снгму Ли набляга на сюреалистичните атмосфери, интересният саундтрак и специалните ефекти. Дигитализираната работа върху лентата е наистина на ниво, но компютърните намеси са наистина натрапчиви и в голяма част от филма властват над актьорите.

Международната звезда Янг Донг-Гун („Обещанието”, 2005) е достатъчно убедителен като безмилостен самурай, но в ролята на детегледачка и перач не успява да „нагласи своите настройки”. Единствената жена във филма, Кейт Босуърт („Супермен се завръща”, 2006), превъплъщава най-смисления и мотивиран образ във филма, а Джефри Ръш („Елизабет: Златният век”, 2007) е пияницата-каубой, който събира всички възможни клишета в своя персонаж. На ниво се представя вечно лошият Дани Хюстън („Робин Худ”, 2010), който пресъздава своя герой, наподобявайки на моменти Жокера на Хийт Леджър от „Черният Рицар” (2008).

„Пътят на самурая” е нетипично приключение, което можеше да стигне до седмото изкуство в много по-качествен вид. За съжаление, в настоящата си форма и вид, е един корейско-американски безвкусен мармалад намазан върху големия екран със самурайски мечове .

Ако ви хареса този филм, гледайте: “300”, 2006

Next: „Такъв е животът”, 2010 (“Life as We Know It”)