MovieMind: Последният повелител на въздуха

Последният повелител на въздуха, 2010 (The Last Airbender)

Режисьор: М. Найт Шиямалан

Сценарист: М. Найт Шиямалан

В ролите: Ноа Рингер, Дев Пател, Никола Пелц, Джексън Ратбоун, Шон Тоуб, Асиф Мандви, Клиф Къртис, Сейшел Габриел

Жанр: Приключенско фентъзи

Надежда, истински талант, който превръща в злато всичко, до което се докосне. Това беше М. Найт Шиямалан. Режисьорът на култови филми като „Шесто чувство” (1999), „Следите” (2002) и „Селото” (2004) беше поел триумфално към кариера, която да му отреди място в историята на киното. Едва 40-годишен обаче, индо-американецът демонстрира безпомощност и абсолютна липса на идеи и кураж – печелившите „карти”, които му носеха успех през последните години.

След неубедителното представяне на „Жената от водата” (2006) и „Явлението” (2008), Шиямалан достига върхa в творческия си крах с дългоочаквания “Последният повелител на въздуха”. Лентата е адаптация по анимационния сериал на Nickelodeon “Аватар: Последният повелител на въздуха”, който се излъчва в рамките на три сезона – от 2005 до 2008.

Всичко започва на един Хелоуин, когато дъщерята на режисьора иска да се маскира като една от героините в горепосочената анимация. Тогава Шиямалан гледа за първи път сериала и установява, че митологичната история притежава нужните качества, за да бъде пресъздадена и на големия екран.

Още от самото начало сценарият е „бомбардировка” от информация и следенето на логичните му връзки е почти невъзможно. Това, което се долавя на пръв поглед е съществуването на четири нации, които представляват четирите природни елемента – Вода, Земя, Огън и Въздух. Сока (Джексън Ратбоун) и Катара (Никола Пелц) принадлежат на Водната нация и по време на лов откриват сред ледниците момче на име Анг (Ноа Рингер). Двамата имат всички основания да мислят, че той е Аватар – всемогъщо създание със специална дарба да владее четирите стихии и основна заплаха за окупационните стратегии на Огнените войски. Когато младия принц Зуко (Дев Пател) разбира за появяването на Анг прави всичко възможно, за да го залови и по този начин да си върне бащиното уважение и мястото си на трона на Огнената нация. Битки, карате и послания за мир допълват объркания и безнадеждно „празен” сюжет.

За да разчетете нещо от историята трябва да се въоръжите с търпение и една карта, на която да отбелязвате къде е Земното царство, Северната Въздушна нация, Огнената крепост и т.н. Като прибавим „подхвърлените” духове на Океана и Луната и говорещ черен дракон, кашата на „Последният повелител на въздуха” е напълно забъркана.

В търсене на точка, към която да насочите вниманието си, ще установите, че персонажите са зле конструирани, а между актьорите, които ги интерпретират липсва какъвто и да било тип „химия”. Понякога изпълнителите вдигат качеството на зле написана история, но представете си какво се случва когато и кастът е под всякаква критика.

150 милиона долара – това е цифрата, с която М. Найт Шиямалан разполага за реализацията на своята продукция. От всичките тези зле похарчени банкноти остават само добре направените специални ефекти и впечатляващата финална битка. Може би някой друг долар би бил по-полезен за поне едно изявено име в актьорския екип.

Ако гледате поредицата от фантастични снимки от „Последният повелител на въздуха” ще останете впечатлени. Проблемът е, че тук не става дума за фотографско портфолио, а за филмово произведение и като такова може да бъде определено като разочароващо.

Докато се чудя как така този филм се държи вече близо 3 месеца по нашите екрани, не ми остава нищо друго освен да се надявам, че за следващия Хелоуин дъщерята на М. Майт Шиямалан няма да реши да се маскира като героиня от някой мой любим анимационен сериал.