Аз, проклетникът

Аз, проклетникът, 2010 (Despicable Me)

Режисьори: Пиер Кофен, Крис Рено

Сценаристи: Кен Даурио, Серджо Паблос, Синко Пол

Озвучен на български от: Стоян Алексиев, Кирил Бояджиев, Мариета Петрова, Георги Спасов, Цветослава Симеонова, Ирена Велчева

Жанр: Анимация, Комедия

Беше време европейската анимация да отговори на гигантите Pixar и DreamWorks и да завоюва своя собствена позиция и на американския пазар. Французите от McGuff създават напълно нови персонажи и се „хвърлят” в битката с големите благодарение на своята първа лента „Аз, проклетникът”.

Историята на филма ще ви запознае с Гру – супер-лош, който притежава секретна лаборатория и вече не се засища със скромни и незначителни престъпления. Всички се страхуват от него, а настоящият му план е по-страшен от всякога. Крайната цел е кражбата на земния спътник Луната и дори най-подлите средства за постигането й са позволени. По време на ожесточената битка със своя враг Вектор (известен с грабежа на една от египетските пирамиди), Гру губи контрол над своите планове, защото в живота му се появяват три малки момичета, които осиновява, за да осъществи поредната си злонамерена операция. Когато децата започват да се привързват към него и да го считат за свой баща, всичките му подли замисли излизат извън релси.

Сюжетът на „Аз, проклетникът” не е революционен и няма да ви накара да се чудите много какво точно ще се случи накрая, но това не значи, че сценарият е некачествен. Кен Даурио („Бягство към колежа”, 2008), Синко Пол („Хортън”, 2008) и Серджо Паблос концентрират своето внимание върху отрицателните черти на главния герой, и може би точно тази новост за света на анимацията е една от причините за успеха на филма.

Произходът на Гру е обект на обсъждане от страна на критиците, които обвиняват създателите на филма, че са копирали множество образи, за да създадат своя нов персонаж. Като започнем от името, което крие един от най-любопитните факти около лентата – Гру произлиза от наименованието на руската военно-разузнавателна агенция ГРУ (Главное Разведывательное Управление).

Що се отнася до външния му вид и другите характеристики, любителите на „Семейство Адамс” ще забележат чичо Фестър, а феновете на Мистър Бийн ще разпознаят движенията на Роуан Аткинсън. Препратките към различни образи от света на киното са многобройни, но от друга страна дебютиращите режисьори Пиер Кофен и Крис Рено не отричат, че Гру е „палитра” от персонажи.

„Аз, проклетникът” завладява публиката и благодарение на качествената анимация, която не отстъпва по нищо пред американските студиa, филмът се превръща в истинско цветно забавление за окото. Особено внимание заслужава една от най-успешните триизмерни сцени, в която ще усетите почти истинската тръпка от въртележката, на която се пускат Гру и осиновените от него хлапета.

Имайки предвид характеристиките на продукта, няма как да липсва и една чисто маркетингова операция свързана със създаването на Миньоните – верни сътрудници на главния герой, които приличат на уголемени жълти капсули в два варианта – еднооки и двуоки. Симпатичните създания и неразбираемите им реплики провокират много усмивки, а влизането им под кожата на малки и големи е гарантирано.

В океана на говорещи играчки и животни, изплува един европейски продукт (с малко американско влияние), който не претендира за поетичността на „УОЛ.И” и „Играта на играчките”, но ви дава възможност да се посмеете на духовитостта му и да отстъпите на емоциите, но без да ви е нужна носна кърпичка.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Коледна песен 3D”, 2009 (“A Christmas Carol - 3D”)

Next: „Каквото дойде”, 2009 (“Whatever Works”)