Острие на мрака

Острие на мрака (Edge of Darkness), 2010

Режисьор: Мартин Кембъл

Сценаристи: Уилям Монахан, Андрю Бовел, Трой Кенеди-Мартин

В ролите: Мел Гибсън, Рей Уинстоун, Дани Хюстън, Бояна Новакович, Шоун Робъртс, Дейвид Арън Бейкър, Джей Сандърс, Денис О’Хеър

Жанр: Криминален екшън

След повече от 8 години без главни роли, Мел Гибсън („Следите”, 2002) се завръща на големия екран с „Острие на мрака”. Едно от големите предизвикателства пред актьора е успешното му завръщане сред плеядата от обичани актьори в Холивуд. В последно време проблемите в личния му живот разклатиха сериозно положителното обществено мнение по негов адрес и последният му филм може да се окаже подходящ повод да си припомним на какво е способен пред камерата австралийския актьор.

От другата страна на снимачната площадка застава режисьорът Мартин Кембъл („Казино Роял”, 2006). Именно той, през 1985, създава мини-сериалът със заглавие „Острие на мрака”, който е пуснат в ефир от BBC и с годините се превръща в емблематичен за много телевизионни фенове.

Въпреки, че са изминали цели 25 години, екипът от сценаристи, съставен от носителя на Оскар Уилям Монахан („Мрежа от лъжи”, 2008), Андрю Бовел („Примка”, 2006) и Трой Кенеди-Мартин („Острие на мрака”, 1985), не счита за нужно да направи съществени промени в прашния сюжет.

Сценарият не успява да синтезира по убедителен начин шестте епизода на оригиналния сериал и историята се „пропуква” многократно в средата на филма.

Началото е повече от гръмко. Детектив Томас Крейвън (Мел Гибсън) не успява да се порадва на завърналата се в дома му дъщеря, защото тя умира пред очите му в следствие на престрелка пред собствения му дом. Мистериозните обстоятелства около смъртта й и неутешимата болка повеждат главния герой по пътя на отмъщението, по който ще открие неподозирани конспирации с ядрен привкус и държавни тайни, които никой не трябва да разбере.

Предпоставките за качествен криминален екшън са налице, но още след първите 30 минути зрителите вече са почти сигурни какво точно е станало и най-вече какво ще стане. Точно тук личи недовършената работа на сценаристите, което е изненадващо имайки предвид какви мрежи умее да заплита Уилям Монахан. Пълната липса на обрати и неочаквани отклонения в сюжета обезсмислят значително централната част на филма.

Въпреки всичко лентата се „съвзема” в своя край, когато подхвърлените тук-там идеи намират някакво развитие и „Острие на мрака” успява да избегне тривиалния завършек. Остават някои въпросителни, но в киното днес е така – не всичко има нужда от обяснение.

След като на два пъти успя да съживи Джеймс Бонд, режисьорът Мартин Кембъл прави опит да направи същото и със своя успешен сериал, но темите във филма не звучат особено актуално днес. Творбата му е по-скоро сложна отколкото оригинална и някои моменти са крайно предвидими. Въпреки това, изявените екшън способности на Кембъл се проявяват в няколко добре конструирани и раздвижени сцени.

Бръчките на Мел Гибсън са издълбани от алкохол, скандали и живот „срещу течението”, но това не значи, че австралиецът е забравил що е актьорско майсторство. Ролята на детектив Томас Крейвън му пасва перфектно и актьорът въплъщава успешно един мъж на средна възраст на границата между равновесието и гневът. Кой би бил по-подходящ от него?

Другите два интригуващи образи са интерпретирани от Дани Хюстън („Х-мен Началото: Върколак”, 2009) и Рей Уинстоун („44 Inch Chest”, 2009). Първият е въплъщение на перфектното зло, а вторият е мистериозен убиец-философ, чиято основна работа е да прави така, че всичко да изглежда недоразбрано.

Именно „недоразбран” е най-подходящото прилагателно за „Острие на мрака”. От предисторията, идеята и замъгления сюжет, за зрителите не остава нищо… Всъщност не… Остава пълен мрак!

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Разплата”, 1999 („Payback”)

Next: Носителят на тазгодишния „Златен Лъв” на Фестивала във Венеция – “Somewhere”, 2010