TRON: Заветът

TRON: Заветът, 2010 (TRON: Legacy)

Режисьор: Джоузеф Козински

Сценаристи: Едуард Китсис, Адам Хоровиц

В ролите: Джеф Бриджис, Гарет Хедлунд, Оливия Уайлд, Брус Бокслайтнер, Джеймс Фрейн, Бо Гарет, Майкъл Шийн

Жанр: Екшън-фентъзи

Времетраене: 125 минути

През вече далечната 1982 година малко хора са виждали бъдещето на информатиката като основна част от живота на всеки от нас. Сред най-проницателните, освен компютърните гении, са били и създателите на един от култовите филми на 80-те – „TRON”. Изгледана три десетилетия по-късно, лентата изглежда примитивна и не особено сложна за разгадаване, но представете си зрителите в онези времена изправени пред програми, които говорят и живеят в един алтернативен свят.

В края на 2010 година, благодарение на напредналите технологии, историята на Трон се завръща на големия екран с дигитален гръм и трясък.

В края на 80-те, програматорът и изпълнителен директор на ENCOM International Кевин Флин (Джеф Бриджис) изчезва безследно. В търсене на истината, синът му Сам (Гарет Хедлунд) се завръща в някогашната зала за видеоигри принадлежаща на баща му, където открива таен офис пълен с изненади. Точно там, 27-годишният младеж е „засмукан” във виртуалния свят на Кевин Флин – място наречено Мрежата, където технологичният напредък е на много високо ниво. Придружаван от странното създание Куора (Оливия Уайлд), Сам ще трябва да се справи с редица опасности, за да успее да „извади” баща си от дигиталната клетка, в която властва програмата КЛУ (създадена от самия Флин).

Именно сценарият е най-слабата част от филма. Още преди да гo изгледатe сте наясно, че отивате на кино най-вече заради ефектите и алтeрнативната визия, но това не значи, че логичните връзки в сюжета може да са почти несъществуващи. Сценаристите Едуард Китсис и Адам Хоровиц, може би повлияни от работата им върху крайно неясния хитов сериал „Изгубени”, прескачат доста елементи и често наблюдаваме без да разбираме. Ако не сте гледали първия филм, трудно ще се ориентирате в историята, която ви се предлага и много иначе оригинални идеи ще останат недоразвити.

Режисьорът Джоузеф Козински прави солиден дебют създавайки един чисто нов свят богат на детайли и магически атмосфери. Въпреки че основата на лентата е поставена от първия „ТRON” (1982), всички елементи във филма са толкова добре изпипани, че графиките от преди 30 години са само приятен спомен. Работата на Козински се забелязва предимно в умело заснетите динамични кадри и в способността му да залови движенията на героите от всевъзможни гледни точки. Дигиталните битки и преследвания са сред най-успешните екшън сцени в последните години, но въпреки това ритъмът на филма е непостоянен, а лиричните моменти не постигат желания ефект.

„TRON: Заветът” е перфектен по отношение на всеки детайл засягащ визията на филма. Като започнем от костюмите, за които са похарчени близо 13 милиона долара и завършим с впечатляващите специални ефекти, върху които създателите работят близо година и половина във фазата на пост-продукция.

Що се отнася до музикалното оформление, заслугата за висококачествената работа е изцяло на Дафт Пънк, които имат и малка роля в лентата. Музикантите от френското дуо създават парчета, които се превръщат в същински пулс на филма.

61-годишният Джеф Бриджис („Лудо сърце”, 2009) се завръща в ролята на Кевин Флин, но намира своя най-голям враг в лицето на 30-годишния Джеф Бриджис (програмата КЛУ), за чието подмладяване е използвана същата технология от „Странният случай с Бенджамин Бътън” (2008). И в двете си преображения актьорът е безупречен и потвърждава щастливия момент, в който се намира кариерата му. Гарет Хедлунд („Правилата на Джорджия”, 2007) интерпретира ролята на разочарования син на Кевин, но персонажът му е лишен от силни емоции и характер и това го ограничава значително. Оливия Уайлд („Следващите три дни”, 2010) поема объркващата роля на Куора, но всяка сцена с участието на младата актриса грабва вниманието и най-вече окото на зрителите.

В ерата на компютрите, филмът „TRON: Заветът” е по-актуален от всякога. Днес всички сме потребители, пазаруваме онлайн, учим чужди езици в интернет, правим виртуална любов и какво ли още не. Същевременно отвикваме напълно да пишем на ръка, ползваме все по-рядко пощенските си кутии, а общуването лице в лице е все по-ограничено.

Ето защо централният въпрос на филма се превръща в директно обръщение към нас. Вярно е, че програмите не могат да съществуват без потребителите си, но ние можем ли да продължим напред без всички технологични улеснения?

Отговорът е НЕ и с всеки изминал ден Тронът на Мрежата 6te става все по-непоклатим... Извинете, исках да напиша „ще”...

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Матрицата”, 1999 (“The Matrix”)

Next: „Пътешествията на Гъливер”, 2010 (“Gulliver’s Travels”)

Следващите три дни

Следващите три дни, 2010 (The Next Three Days)

Режисьор: Пол Хагис

Сценаристи: Пол Хагис, Фред Кавайе, Гийом Леман

В ролите: Ръсел Кроу, Елизабет Банкс, Оливия Уайлд, Лиъм Нийсън, Майкъл Буйе, Джейсън Беге, Айша Хиндс

Жанр: Криминална драма

Времетраене: 122 минути

Обикновено проектите за римейк се реализират поне десетилетие след оригиналното произведение. В този случай обаче, минават едва две години и френската лента „Pour Elle” проговаря английски. Американският й аналог „Следващите три дни” доказва, че липсата на идеи в Холивуд е конкретна и все по-често „аварийният изход” от тази ситуация е рециклирането на съществуващи истории.

Животът на Джон Бренън (Ръсел Кроу) внезапно се обръща с главата надолу, когато съпругата му Лаура (Елизабет Банкс) е арестувана и обвинена в бруталното убийство на началника си. Жената твърди, че е невинна, но алибито й не може да бъде доказано, защото нужните улики не са налице. Джон не вярва, че тя е способна на подобно деяние и не е готов да гледа как синът му растe без майка заради един несправедлив процес. След многократни и неуспешни легални опити, измъкването на Лаура от затвора става фикс идея за учителя от Питсбърг и всички рискове за постигането на тази цел са оправдани.

Сценарият на „Следващите три дни” остава верен на оригиналната версия, написана от Фред Кавайе и Гийом Леман, но премества местонахождението на героите от Париж в Питсбърг. Историята е семпла и се базира на механизми, които държат залога висок през цялото времетраене на лентата. Поизтърканата формула за обикновения човек и необикновените геройства е подходяща за сюжета, но неизбежно запраща филма в един безкраен списък със сходни продукции от този жанр.

Режисьорът и сценарист, Пол Хагис („В долината на Давид и Голиат”, 2007), създава тази криминална драма акцентирайки върху темата за безграничната обич към една съпруга и майка. Отчаянието пред безизходицата обаче често преминава освен границата на любовта и тази на закона, и това не винаги намира логично и морално обяснение в историята.

Още от самото начало „Следващите три дни” създава мистериозна атмосфера, която функционира за около час и малко. За съжаление, в заключителната си част лентата се „изгубва” в някои ненужни обяснения, а Хагис държи на всяка цена да ни изясни всичко до последния детайл. Може би един по-отворен край и 30 минути по-малко щяха да са от полза за качеството на финалния продукт.

Филмът е своеобразен монолог на Ръсел Кроу („Робин Худ”, 2010) в ролята на отчаяния съпруг Джон Бренън. Въпреки че големият майстор в интерпретацията на този тип роли е Мел Гибсън („Острие на мрака”, 2010), австралийският гладиатор убедително извървява пътя на своя герой и концентрира с право вниманието върху себе си.

Елизабет Банкс („Неканените”, 2009) партнира на Кроу, пресъздавайки двусмислен персонаж, който сякаш остава извън границите на историята. Като оставим настрана опита за самоубийство, героинята й е неуместно спокойна за една несправедливо осъдена млада майка.

Ненужни за сюжета, но полезни за списъка с известни имена във филма, Лиъм Нийсън („А отборът”, 2010) и Оливия Уайлд („Година първа: Запознай се с предците си”, 2009) разполагат с няколко незначителни изяви в различни моменти от лентата.

„Следващите три дни” няма да ви остави с размишления за следващите ТРИ нощи и едва ли ще е най-вълнуващото ви кино изживяване за следващите ДВА часа. Ако имате малко време за губене, може просто да му хвърлите ЕДНО око!

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Острие на мрака”, 2010 („Edge of Darkness”)

Next: „Мегаум”, 2010 (“Megamind”)