TRON: Заветът

TRON: Заветът, 2010 (TRON: Legacy)

Режисьор: Джоузеф Козински

Сценаристи: Едуард Китсис, Адам Хоровиц

В ролите: Джеф Бриджис, Гарет Хедлунд, Оливия Уайлд, Брус Бокслайтнер, Джеймс Фрейн, Бо Гарет, Майкъл Шийн

Жанр: Екшън-фентъзи

Времетраене: 125 минути

През вече далечната 1982 година малко хора са виждали бъдещето на информатиката като основна част от живота на всеки от нас. Сред най-проницателните, освен компютърните гении, са били и създателите на един от култовите филми на 80-те – „TRON”. Изгледана три десетилетия по-късно, лентата изглежда примитивна и не особено сложна за разгадаване, но представете си зрителите в онези времена изправени пред програми, които говорят и живеят в един алтернативен свят.

В края на 2010 година, благодарение на напредналите технологии, историята на Трон се завръща на големия екран с дигитален гръм и трясък.

В края на 80-те, програматорът и изпълнителен директор на ENCOM International Кевин Флин (Джеф Бриджис) изчезва безследно. В търсене на истината, синът му Сам (Гарет Хедлунд) се завръща в някогашната зала за видеоигри принадлежаща на баща му, където открива таен офис пълен с изненади. Точно там, 27-годишният младеж е „засмукан” във виртуалния свят на Кевин Флин – място наречено Мрежата, където технологичният напредък е на много високо ниво. Придружаван от странното създание Куора (Оливия Уайлд), Сам ще трябва да се справи с редица опасности, за да успее да „извади” баща си от дигиталната клетка, в която властва програмата КЛУ (създадена от самия Флин).

Именно сценарият е най-слабата част от филма. Още преди да гo изгледатe сте наясно, че отивате на кино най-вече заради ефектите и алтeрнативната визия, но това не значи, че логичните връзки в сюжета може да са почти несъществуващи. Сценаристите Едуард Китсис и Адам Хоровиц, може би повлияни от работата им върху крайно неясния хитов сериал „Изгубени”, прескачат доста елементи и често наблюдаваме без да разбираме. Ако не сте гледали първия филм, трудно ще се ориентирате в историята, която ви се предлага и много иначе оригинални идеи ще останат недоразвити.

Режисьорът Джоузеф Козински прави солиден дебют създавайки един чисто нов свят богат на детайли и магически атмосфери. Въпреки че основата на лентата е поставена от първия „ТRON” (1982), всички елементи във филма са толкова добре изпипани, че графиките от преди 30 години са само приятен спомен. Работата на Козински се забелязва предимно в умело заснетите динамични кадри и в способността му да залови движенията на героите от всевъзможни гледни точки. Дигиталните битки и преследвания са сред най-успешните екшън сцени в последните години, но въпреки това ритъмът на филма е непостоянен, а лиричните моменти не постигат желания ефект.

„TRON: Заветът” е перфектен по отношение на всеки детайл засягащ визията на филма. Като започнем от костюмите, за които са похарчени близо 13 милиона долара и завършим с впечатляващите специални ефекти, върху които създателите работят близо година и половина във фазата на пост-продукция.

Що се отнася до музикалното оформление, заслугата за висококачествената работа е изцяло на Дафт Пънк, които имат и малка роля в лентата. Музикантите от френското дуо създават парчета, които се превръщат в същински пулс на филма.

61-годишният Джеф Бриджис („Лудо сърце”, 2009) се завръща в ролята на Кевин Флин, но намира своя най-голям враг в лицето на 30-годишния Джеф Бриджис (програмата КЛУ), за чието подмладяване е използвана същата технология от „Странният случай с Бенджамин Бътън” (2008). И в двете си преображения актьорът е безупречен и потвърждава щастливия момент, в който се намира кариерата му. Гарет Хедлунд („Правилата на Джорджия”, 2007) интерпретира ролята на разочарования син на Кевин, но персонажът му е лишен от силни емоции и характер и това го ограничава значително. Оливия Уайлд („Следващите три дни”, 2010) поема объркващата роля на Куора, но всяка сцена с участието на младата актриса грабва вниманието и най-вече окото на зрителите.

В ерата на компютрите, филмът „TRON: Заветът” е по-актуален от всякога. Днес всички сме потребители, пазаруваме онлайн, учим чужди езици в интернет, правим виртуална любов и какво ли още не. Същевременно отвикваме напълно да пишем на ръка, ползваме все по-рядко пощенските си кутии, а общуването лице в лице е все по-ограничено.

Ето защо централният въпрос на филма се превръща в директно обръщение към нас. Вярно е, че програмите не могат да съществуват без потребителите си, но ние можем ли да продължим напред без всички технологични улеснения?

Отговорът е НЕ и с всеки изминал ден Тронът на Мрежата 6te става все по-непоклатим... Извинете, исках да напиша „ще”...

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Матрицата”, 1999 (“The Matrix”)

Next: „Пътешествията на Гъливер”, 2010 (“Gulliver’s Travels”)