Пътешествията на Гъливер

Пътешествията на Гъливер, 2010 (Gulliver’s Travels)

Режисьор: Роб Летерман

Сценаристи: Джо Стилман, Никълъс Столер

В ролите: Джак Блек, Джейсън Сегел, Емили Блънт, Аманда Пийт, Били Конъли, Крис О’Дауд, Джеймс Корден, Катрин Тейт

Жанр: Приключенска комедия

Времетраене: 85 минути

Никога не съм харесвал Джак Блек и деменциалния му хумор, но когато разбрах за новия му проект „Пътешествията на Гъливер”, някакъв странен оптимизъм „полази” съзнанието ми. Произведението на Джонатан Суифт от 1726 година е изключително „плодовит” терен за препратки към настоящето и всички предпоставки за една прилична комедия бяха налице. Е, явно аз и Джак Блек имаме необратимо различни виждания за комичния жанр.

Неудачникът Лемуел Гъливер (Джак Блек) разнася пощата в редакцията на New York Tribune и има нов колега, който още след първия си работен ден става негов шеф. Гъливер работи от дълги години все на същото място и е тайно влюбен в журналистката Дарси (Аманда Пийт), пред която се представя като неоткрит талант с цел да привлече вниманието й. Така получава своята първа задача в мистериозния Бермудски Триъгълник, където претърпява корабокрушение и попада на острова Лилипутия. Там, сред дребните обитатели, започват неговите гигантски приключения изградени върху фалшиво минало, което рано или късно ще излезе на бял свят.

Въпреки че съм чел романа на Джонатан Суифт доста отдавна, честно казано не си спомням в него да е имало битки с роботи тип „Трансформърс” и хореографии на фона на музиката на Принс. Сценаристите Джо Стилман („Планета 51”, 2009) и Никълъс Столер („Секс, наркотици и Лас Вегас”, 2010) интерпретират по свой начин класическия роман на ирландския писател и създават сюжет, който се оказва на изключително ниско ниво по отношение на креативността.

Времетраенето на филма е сведено до минимум (85 минути), но въпреки това историята се „влачи” и е повече от предвидима. Единственият свеж момент в лентата е съставен от театралните постановки в Лилипутия, където класически филми като „Междузвездни войни” и „Титаник” оживяват на сцената, за да развеселят Гъливер, малките хора и покаяните зрители в залата.

Режисьорът Роб Летерман („Чудовища срещу извънземни”, 2009) преминава от анимационния свят към игралните филми с тази доста амбициозна продукция, която струва цели 112 милиона долара и е същинско изложение на комерсиални продукти. Продължавам да се чудя как е възможно да се хвърлят толкова много пари в подобна глупост!?!

Летерман модернизира Гъливер и успява да покаже относително прилични режисьорски умения, но каквито и усилия да е положил във филма, всичко рухва след една от най-инфантилните комични сцени, които някога съм виждал – гасенето на пожарa в кралския дворец с урината на Гъливер.

Джак Блек („Година първа: Запознай се с предците си”, 2009), освен главно действащо лице, е и продуцент на лентата. Това му дава възможността да адаптира напълно персонажа спрямо своите умения. Актьорът се забавлява истински рецитирайки своята роля, но едва ли може да се каже същото за зрителите. Ако някога сте се смели на филм с Блек, много вероятно ще го направите и сега. В противен случай въобще не си купувайте билет.

„Малките” партньори на американския комик също не постигат търсения резултат. Джейсън Сегел („Обичам те, човече”, 2009) и Емили Блънт („Човекът-вълк”, 2010) се озовават в повърхностно написани роли и интерпретациите им ще си останат в Лилипутия. Единственият, който се откроява положително е Крис О’Дауд („Рок радио”, 2009) в превъплъщението на злия генерал Едуард.

Когато се захващаш с нещо голямо, каквото е един класически роман, трябва поне да се опиташ да доближиш „височината” на оригиналния текст. „Пътешествията на Гъливер” е от филмите, които са на ръба на пълната „трагедия” и са много далеч от каквато и да било артистична стойност.

Размерът има значение и още как. Особено този на сивото вещество в главите ни. Опасявам се, че в този ред на мисли Джак Блек си остава лилипут!

Ако ви хареса този филм, гледайте: някоя по-достойна адаптация на романа като телевизионния филм “Пътешествията на Гъливер”, 1996 (“Gulliver’s Travels”)

Next: „Сезонът на вещиците”, 2011 (“Season of the Witch”)