Зеленият стършел

Зеленият стършел, 2011 (The Green Hornet)

Режисьор: Майкъл Гондри

Сценаристи: Сет Роугън, Евън Голдбърг

В ролите: Сет Роугън, Джей Чу, Кристоф Валц, Камерън Диас, Том Уилкинсън, Дейвид Харбър, Едуард Джеймс Олмос, Джейми Харис, Чад Коулман

Жанр: Екшън-комедия

Времетраене: 119 минути

Ех, тези супергерои.... Напоследък киното е завладяно от свръх сили, нелегални пазители на реда и редица други елементи, които произхождат от не особено популярните в България комикси.

Като запален фен на жанра, нямаше как да подмина една от последните „супер” ленти - „Зеленият стършел”, и макар с леко закъснение, да напиша няколко реда по темата.

След смъртта на баща си, безгрижният нехранимайко Брит Рийд наследява най-важната и уважавана медийна империя в Лос Анжелис. Сприятелявайки се с изобретателния и пълен с изненади слуга Като, младият безделник за първи път усеща, че може да направи нещо важно в живота си. Ето защо се превръща в маскирания герой на име Зеленият стършел и е готов да се бори с престъпността по улиците. С помощта на новата си секретарка Ленор Кейс и мощната „Черна Красавица”, неразрушим и високотехнологичeн автомобил конструиран от Като, борбата с лошите ще се превърне в основно занимание на главните герои. Действията на двамата ще им създадат много врагове и скоро те ще трябва да се изправят очи в очи с най-опасния сред тях – мафиотът Бенджамин Чуднофски.

Ако си мислите, че Зеленият стършел е последното попълнение във вече претъпкания свят на супергероите, определено грешите. Едва ли предполагате, но този персонаж „се ражда” дори преди Супермен и Батман и по-точно през 1936 година в едно радио предаване създадено от Джордж Трендъл. В онова далечно десетилетие маскираният герой започва своята мултимедийна авантюра, преминавайки през телевизията и комиксите, за да пристигне и на големия екран през 2011.

Идеята за съвременна адаптация на този „стар” супергерой витае в кино средите от много време, но подобно на други продукции, проектът обикаля бюрата на продуцентите повече от 10 години. В крайна сметка, сценарият на „Зеленият стършел” е поверен на Сет Роугън („Ананас Експрес”, 2008) и Евън Голдбърг („Суперяки”, 2007), а режисурата на талантливия Майкъл Гондри.

Имайки предвид комичните наклонности на двамата сценаристи, преминаването от сериозния тон на историята към почти непрестанния хумор е неизбежно. Идеята на сюжета не е особено оригинална и ако сте внимателни ще забележите много пропуски в логичните връзки в историята. Роугън и Голдбърг имат добри хумористични идеи и качествена самоирония, но не намират подходящия начин да дадат смисъл на всичко това. Филмът остава някъде по средата между „Железния човек” (2010) и “Kick-Ass – Шут в г*за!” (2010) и до последно не е ясно дали гледаме комедия, екшън или чиста пародия на горепосочените два жанра.

Режисьорът Майкъл Гондри винаги се е отличавал със своята особена гледна точка (виж успешния „Блясъкът на чистия ум”, 2004), но в тази лента не успява да блесне с кой знае каква креативност. Работата му изглежда подчинена на идеите на сценаристите и той се ограничава само до изпълнението им. Единствения момент, в който успява да покаже повече от себе си, е флешбек сцената, в която ни разказва предисторията, чрез която всичко в сюжета намира своя отговор.

Ако вземем под внимание бюджета от близо 100 милиона долара, от екшън сцените би трябвало да се очаква неочакваното. За съжаление обаче в тях се набляга предимно на разрушителни експлозии и няколко карате схватки и от един определен момент нататък всичко се повтаря до безумие.

В „Зеленият стършел” липсва персонаж, на който да симпатизираме и дори за една комедия това не е от голяма полза за поддържането на интереса към лентата. Сет Роугън („Смешни хора”, 2009) е безспорно талантлив комик и демонстрира това дори в не особено харизматичния си герой Брит Рийд. Неговият партньор, азиатската поп звезда Джей Чу, не разочарова с проявите си в своя американски дебют, а носителят на Оскар, Кристоф Валц („Гадни копилета”, 2009), интерпретира на ниво своя объркан и любопитен мафиот, който е в основата на много от успешните хумористични моменти.

Очарователната Камерън Диас („Истинска измама”, 2010) е напълно ненужна в механизмите на сюжета, но поне ни спестяват розовия край с целувката-премия за нашия смел супергерой.

В крайна сметка, в „Зеленият стършел” има доста не лоши моменти, но като цяло надделява впечатлението, че филмът е без център на внимание и неизбежно се превръща в огледало на един творчески хаос.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Kick-Ass – Шут в г*за!”, 2010 (“Kick-Ass”)

Next: „Бурлеска”, 2010 (“Burlesque”)