Агент Солт

Агент Солт (Salt), 2010

Режисьор: Филип Нойс

Сценаристи: Кърт Вимер

В ролите: Анджелина Джоли, Лив Шрайбер, Чиуетел Еджиофор, Даниел Олбричски, Аугуст Диел, Даниел Пиърс, Хънт Блок

Жанр: Шпионски екшън

Апокалипсис, преврати, терористични атаки . . . Тези три теми попадат най-често в полезрението на кино индустрията в САЩ. Филмите, в които американците са изправени пред пагубни бедствия или атентати, са стотици и почти винаги са белязани от мелодраматичен happy end. Все по-често средностатистически гражданин се превръща в национален герой и побеждава армия от извънземни или група престъпници с „ядрени” намерения.

Подобен е случая и с една от последните екшън-ленти по нашите екрани - „Агент Солт”, където обаче, вместо обикновени хора, в центъра на събитията се намират агенти на ЦРУ и не по-зле обучени руски шпиони.

Агент Евелин Солт работи за ЦРУ от години, но точно в деня на годишнината от сватбата й, в централата пристига руски дезертьор, който дава неочакван ход на събитията. Неговите разкрития за секретeн план за убийството на руския президент, чийто изпълнител ще бъде самата главна героиня (обявена междувременно за руски шпионин), обръщат полюсите на ситуацията и от този момент нататък Солт ще трябва да доказва коя е всъщност и какви са намеренията й. За по-глобален и фатален привкус, с цел спазване на американската стратегия посочена по-горе, в сюжета изниква и реална заплаха от ядрени атаки върху страните от Близкия Изток.

Историята на филма не се откроява с кой знае каква оригиналност, въпреки че началните минути определено са обещаващи. От един момент нататък всичко се превръща в една непрестанна битка между добри и лоши, които често разменят ролите си и каскадите взимат превес над диалога и най-вече над смислеността на филма.

Филип Нойс („Земя в пламъци”, 2006) е опитен режисьор и успява да задържи „Агент Солт” на прилично ниво, защото концентрира почти всичко върху своята главна героиня. Забързаният ритъм на събитията не позволява на зрителите да се замислят по-сериозно върху логическите връзки в сценария и от завръзката до кулминацията действието се развива „по инерция”.

Сценаристът Кърт Вимер („Смъртоносен противник”, 2009) създава история, в която лесно може да разпознаете елементи от други филми като „Самоличността на Борн”, „Мисията невъзможна” и „Лара Крофт”. Дотук добре, но сякаш всичко “куца” от гледна точка на достоверността. Персонажите са конструирани много повърхностно, а това, в което зрителите трябва да повярват на моменти е абсурдно. Агент Солт скача от мостове върху камиони в движение и подлудява съвсем сама десетки обучени агенти, но както знаем в името на качествения екшън почти всичко е позволено.

Точно в търсене на ефектни и предизвикателни сцени, изборът на актриса за главната героиня попада върху обичаната от всички (като казвам всички значи всички!) Анджелина Джоли („Неуловим”, 2008). Първоначално ролята е била предназначена за Том Круз, но неговият отказ става повод за премисляне на целия проект и така красивата половинка на Брад Пит поема ролята на Евелин Солт. Благодарим ти Том!

Джоли превъплъщава своя образ с много професионализъм и реализира голяма част от каскадите сама. С тази си роля, актрисата затвърдява своята лидерска позиция в женските екшън роли и демонстрира, че дори с посинено от бой лице приковава всички погледи към себе си.

„Агент Солт” се отличава с един нов-стар елемент и той е произходът на врага. Явно талибаните са вече изтъркана опозиция, имайки предвид че от 11 септември 2001 до днес се направиха десетки филми, в които злото е с корени в арабския свят.

Ето че сякаш от нищото задухва „студен” вятър в отношенията между САЩ и Русия, но не се тревожете, защото агент Солт ще се заеме с потушаването и на тези евентуални размирици.

Все пак красотата ще спаси света!

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Неуловим”, 2008 („Wanted”)

Next: „The Expendables: Непобедимите”, 2010 („Тhe Expendables”)

Генезис

Генезис (Inception), 2010

Режисьор: Кристофър Нолан

Сценарист: Кристофър Нолан

В ролите: Леонардо Ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Елън Пейдж, Том Харди, Кен Уатанаби, Чилиън Мърфи, Марион Котияр и др.

Жанр: Мистериозен екшън, фантастичен трилър

За нареждането на всеки пъзел е нужно време, а понякога се налага да се връщаме назад, за да сглобим наново някои липсващи елементи. Филмовото приключение, което предлага „Генезис” е нещо подобно, а сериозният размисъл върху лентата започва там където финалните надписи завладяват екрана.

Последната творба на иновативния режисьор Кристофър Нолан („Черният рицар”, 2008) предизвика бум сред киноманиаците и освен, че се радва на отлични резултати в бокс-офис класациите, често филмът е повод за дискусии и обмен на противоположни мнения по отношение на посланието и финала.

Който е запознат с предишните ленти на Нолан, може би знае, че сравнително младият американски режисьор е любител на мистерията и заплетените сюжети. Един от най-объркващите, но гениални филми в последното десетилетие „Мементо” („Memento”, 2000) е именно негов. Революционната формула на развитие на събитията и алтернативният поглед върху времевата линия са само част от репертоара му и в „Генезис” той не само им остава верен, а сякаш тласка до краен предел въображението и възможностите си.

Филмът пренася зрителите в света на сънищата, където всичко е плод на подсъзнанието, но се оказва, че има хора, които могат да упражняват външен контрол върху заспалия човешки ум. Коб (Леонардо Ди Каприо) и отрядът му са специализирани в „екстракцията” на информация от набелязани жертви по време на тяхния сън.

В този занаят обаче се оказва, че има и друга техника, която се оказва изключително интересна за един от бъдещите работодатели на Коб – Сайто (Кен Уатанаби). Става дума за така наречения „генезис”, чрез който изпълнителите му посяват идея в съзнанието на сънуващия. Всички тези сложни операции се извършват на няколко различни по дълбочина на съня нива и изискват акуратна подготовка от страна на целия екип.

Сайто възлага на Коб задачата да внуши на един от най-големите му конкуренти идеята да разруши своята империя тласнат от предсмъртните думи на баща си. В замяна, главният герой ще получи възможността да се върне при семейството си, което не е виждал от години заради дебнещата го в САЩ присъда свързана с мистериозната му връзка с Мал (Марион Котияр) – покойната му бивша съпруга.

Сюжетът на филма е изключително заплетен и изисква максимална концентрация, но и няма как да е иначе имайки предвид, че Кристофър Нолан е не само режисьор, а и сценарист на лентата. Страстта му към заплитането на пъзели го кара да натрупва поредица от въпросителни, на които частично отговаря персонажът на Елън Пейдж (“Разбий ги!”, 2009) – архитектката на сънища Ариадне. Тя задава почти всички въпроси, които се питат и зрителите в залата и по този начин се превръща в техен водач в неясния свят на Нолан.

Добре подбраният актьорски екип върши своята работа отлично, а Леонардо Ди Каприо (“Злокобен остров”, 2010) вече не изненадва никого с перфектно изиграните си роли, защото високото ниво на неговите изпълнения вече не е променлива, а константа.

Особено внимание заслужава и Марион Котияр (“Девет”, 2009), която интерпретира роля изпълнена с раздвоения и противоречия. Френското кино определено я е шлифовало добре за този тип персонажи и прибавяйки незабравимата дълбочина на погледа й, може спокойно да се каже, че красивата актриса уверено следва стъпките на две от иконите на съвременното френско кино – Жулиет Бинош и Софи Марсо.

Що се отнася до специалните ефекти, имайки предвид гръмкия бюджет на филма (близо 160 милиона долара), няма място за съмнения, че в някои моменти ще останете без думи пред успешната смес от фантазия и реалност.

„Добре де, но как свършва според вас „Генезис”?” Това е най-често задавания въпрос като стане дума за филма. Всеки, който го е гледал търси отговор и може би го намира в някоя логична интерпретация на историята. Истината обаче е, че верен отговор няма.

Помните ли как свършват вашите сънища? Никога нямат логичен край.

„Генезис” е просто сън. Когато се събудите усещате нужда от бързи отговори, но с течение на времето разбирате, че сте имали възможността да сънувате сънят на другите и да „докоснете” несъществуващи светове.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Мементо”, 2000 („Мemento”)

Next: „Агент Солт”, 2010 („Salt”)

Шрек завинаги

Шрек завинаги (Shrek Forever After), 2010

Режисьор: Майк Мичъл

Сценаристи: Джош Клауснер, Дарън Лемке

Озвучен на български от: Йордан Господинов – Дачко, Тодор Николов, Ася Рачева, Стоян Алексиев

Жанр: Приключенска анимация, Фамилна комедия

За никого не е новост, че Шрек е не просто анимационен герой, а истинска икона. В последното десетилетие, филмите със зеленото чудовище (колкото и да е абсурдно това определение) промениха начина на възприятие на рисуваните персонажи в киното.

Сякаш анимационната приказка на Dream Works не само се измъкна от етикета „само за деца” успявайки да разсмее малки и големи, а и създаде същинска империя около името Шрек благодарение на първите три филма „Шрек” („Shrek”, 2001), „Шрек 2” (“Shrek 2”, 2004) и „Шрек Трети” („Shrek The Third”, 2007).

Както всяко приключение и това достига своя край с последните премеждия на странното зелено създание в „Шрек Завинаги”. Дълго подготвяната последна глава обаче не оправдава всички очаквания и сигналите за тематично изчерпване на персонажа, които излязоха наяве в предпоследния филм се потвърждават и от финалната лента.

Женен и с деца, Шрек се изправя ден след ден пред семейното ежедневие, което го отдалечава все повече и повече от чудовищната му същност. Представата му за щастлив живот се оказва различна от тази на Фиона и в един от многобройните моменти на отчаяние той среща Румпълстилскин – измамник търсещ отмъщение за отнетото му от Шрек щастие.

Главният герой се поддава на наивното изкушение от предложената му сделка да бъде отново истинско чудовище за 24 часа, но в замяна трябва да даде на Румпълстилскин един ден от своето детство. Дребният му бъдещ враг избира рождената дата на Шрек и прави така все едно той никога не е съществувал. Всички събития от живота му се развиват без неговата намеса и симпатичният звяр открива един съвсем нов свят, в който нищо не е както преди.

При съставянето на сценарий за поредната глава от която и да е сага, винаги съществува опасност от повторения и постепенно принизяване на нивото. Джош Клауснер („Луда нощ”, 2010) и Дарън Лемке със сигурност са били наясно с този факт и по тази причина правят опит да преобърнат всичко в историята базирайки се на мотива „какво щеше да стане ако…”. В резултат на това, някои от персонажите претърпяват коренни промени, но като цяло размяната на роли и скоковете във времевата линия объркват дори възрастните зрители, а какво остава за по-малките любители на Шрек.

Режисьорският стол е зает от Майк Мичъл (“Школа за герои”, 2005), за когото това е дебют в анимационното кино. Въпреки това той успява да разчупи не особено оригиналната история и задържа Шрек „в играта”. Една от основните му заслуги е реализацията на перфектен отрицателен персонаж в лицето на Румпълстилскин, който става символ на всичко отрицателно в алтернативната версия на Далечното Царство.

В България, героите от филма проговарят на български и това не дава възможност на зрителите да чуят оригиналните гласове на Майк Майерс, Еди Мърфи, Камерън Диас, Антонио Бандерас и др. За сметка на това обаче трябва да се отбележи, че родните дубльори са се справили много добре със своята задача. Сред всички изпъква известният от телевизионното предаване „Аламинут” Йордан Господинов – Дачко, чийто глас пасва перфектно на Шрек.

Благодарение на вече затвърденото име на зеленото чудовище и масивната рекламна кампания, „Шрек завинаги” се радва на добро позициониране в бокс-офис класацията. Това обаче не се равнява на успех по отношение на качеството.

И докато продуцентите умуват над евентуални телевизионни продължения, може би трябва да си дадат сметка, че Шрек е изморен от своите кино приключения и вече няма какво да разкаже.

Нека го оставим да живее в семейната си идилия сред ровене в калта, тръбене през ушите и невинни детски оригни. Чудовищно зелен Happy End!

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Шрек” (2001), „Шрек 2” (2004) и „Шрек Трети” (2007)

Next: „Генезис”, 2010 („Inception”)

Чиракът на магьосника

Чиракът на магьосника (The Sorcerer`s Apprentice), 2010

Режисьор: Джон Търтълтауб

Сценаристи: Лорънс Конър, Марк Розентал, Мат Лопес, Дъг Майро, Карло Бърнард

В ролите: Никълъс Кейдж, Джей Баручел, Алфред Молина, Тереза Палмър, Тоби Кебел, Омар Бенсън Милър, Моника Белучи

Жанр: Приключенски екшън

В далечните години, в които Дисни се е занимавала само с анимация, излиза класическият за рисуваното кино „Фантазия” (1940). В един от многото емблематични епизоди, Мики Маус се превръща в чирак на магьосник и с музиката на Пол Дукас неговите приключения стават част от колективната памет на много поколения.

Именно този фрагмент дава името и на последната инициатива на една от най-влиятелните личности в Холивуд – Джери Брукхаймер. Известният американски продуцент продължава да търси нова златна мина, която да повтори успеха на „Карибски Пирати”. След излезлия наскоро „Принцът на Персия: Пясъците на времето” (2010) и сравнително задоволителното му представяне в бокс-офиса, идва времето и на „Чиракът на магьосника”.

Сюжетът на филма е лесно предсказуем. След кратка предистория за вековната битка между маговете Мерилин и Моргана и участието на техните ученици в развитието на събитията, филмът се пренася в началото на новото хилядолетие и запознава зрителите с десетгодишния Дейв (Джей Баручел), който след срещата си с Балтазар (Никълъс Кейдж) се оказва избраникът да се изправи срещу злото и да предотврати надвисналата заплаха за унищожението на света.

Преди да дойде часът на истината минава едно десетилетие и главният герой среща отново своя бъдещ учител Балтазар, благодарение на който научава магьосническия занаят и получава възможността да се опълчи на всемогъщата Моргана и нейния последовател Хорват (Алфред Молина). За да допълни баналната картина, в приключенията на Дейв взима участие и старата му любовна тръпка Беки (Тереза Палмър).

Старата максима, че количеството не се равнява на качество се потвърждава и в тази лента. Въпреки многото ръце положили усилия да напишат качествен сценарий, резултатът е незадоволителен. Дуетите Лорънс Конър – Марк Розентал („Усмивката на Мона Лиза”, 2003) и Дъг Майро – Карло Бърнард („Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010) не съумяват да измислят нещо ново и поемат по утъпкания път на добре познати и протъркани формули. Мат Лопес („Планината на вещиците”, 2009) също не допринася с нищо и от „тестото месено от много сценаристи излиза нискокачествено изделие”.

Режисьорът Джон Търтълтауб („Съкровището: Книгата на тайните”, 2007) не може да се гордее с кой знае какъв личен отпечатък върху своите произведения, а и обикновено Дисни не оставя много място за импровизации. Логично е, че филмът трябва да следва стратегическите сюжетни линии на продуцентската къща, но сякаш Търтълтауб не се доближава дори и до тях. „Чиракът на магьосника” се отличава с много шум, малко възможности за разсъждения и куп зле употребени комични реплики.

Сред малкото положителни неща във филма е ролята на Балтазар изпълнена от Никълъс Кейдж („Kick-Ass - Шут в г*за”, 2010), който след поредица свободни падания в своята кариера, като че ли се връща поне на нулевия етаж в холивудската йерархия. Младият Дейв - Джей Баручел („Нощ в музея 2”, 2009) не е особено убедителен в своите действия, докато Алфред Молина под кожата на злия Хорват („Принцът на Персия: Пясъците на времето”, 2010) се справя както винаги на ниво. Тереза Палмър (Беки) и Омар Бенсън Милър (Бенет) са част от необяснимия пълнеж, а за Моника Белучи („Мъжът който обича”, 2008) може да се каже само едно голямо „жалко” – използвана малко и зле.

Единствените магьосници в тази последна лента с етикет Дисни са създателите на специалните ефекти. Всичко останало е далеч от магията на киното, а когато тя липсва, дори извинението, че си чирак, не е валидно.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Пърси Джексън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”, 2008 („Percy Jackson & the Olympians: The Lightning Thief”)

Next: „Шрек завинаги”, 2010 („Shrek Forever After”)