Генезис (Inception), 2010
Режисьор: Кристофър Нолан
Сценарист: Кристофър Нолан
В ролите: Леонардо Ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Елън Пейдж, Том Харди, Кен Уатанаби, Чилиън Мърфи, Марион Котияр и др.
Жанр: Мистериозен екшън, фантастичен трилър
За нареждането на всеки пъзел е нужно време, а понякога се налага да се връщаме назад, за да сглобим наново някои липсващи елементи. Филмовото приключение, което предлага „Генезис” е нещо подобно, а сериозният размисъл върху лентата започва там където финалните надписи завладяват екрана.
Последната творба на иновативния режисьор Кристофър Нолан („Черният рицар”, 2008) предизвика бум сред киноманиаците и освен, че се радва на отлични резултати в бокс-офис класациите, често филмът е повод за дискусии и обмен на противоположни мнения по отношение на посланието и финала.
Който е запознат с предишните ленти на Нолан, може би знае, че сравнително младият американски режисьор е любител на мистерията и заплетените сюжети. Един от най-объркващите, но гениални филми в последното десетилетие „Мементо” („Memento”, 2000) е именно негов. Революционната формула на развитие на събитията и алтернативният поглед върху времевата линия са само част от репертоара му и в „Генезис” той не само им остава верен, а сякаш тласка до краен предел въображението и възможностите си.
Филмът пренася зрителите в света на сънищата, където всичко е плод на подсъзнанието, но се оказва, че има хора, които могат да упражняват външен контрол върху заспалия човешки ум. Коб (Леонардо Ди Каприо) и отрядът му са специализирани в „екстракцията” на информация от набелязани жертви по време на тяхния сън.
В този занаят обаче се оказва, че има и друга техника, която се оказва изключително интересна за един от бъдещите работодатели на Коб – Сайто (Кен Уатанаби). Става дума за така наречения „генезис”, чрез който изпълнителите му посяват идея в съзнанието на сънуващия. Всички тези сложни операции се извършват на няколко различни по дълбочина на съня нива и изискват акуратна подготовка от страна на целия екип.
Сайто възлага на Коб задачата да внуши на един от най-големите му конкуренти идеята да разруши своята империя тласнат от предсмъртните думи на баща си. В замяна, главният герой ще получи възможността да се върне при семейството си, което не е виждал от години заради дебнещата го в САЩ присъда свързана с мистериозната му връзка с Мал (Марион Котияр) – покойната му бивша съпруга.
Сюжетът на филма е изключително заплетен и изисква максимална концентрация, но и няма как да е иначе имайки предвид, че Кристофър Нолан е не само режисьор, а и сценарист на лентата. Страстта му към заплитането на пъзели го кара да натрупва поредица от въпросителни, на които частично отговаря персонажът на Елън Пейдж (“Разбий ги!”, 2009) – архитектката на сънища Ариадне. Тя задава почти всички въпроси, които се питат и зрителите в залата и по този начин се превръща в техен водач в неясния свят на Нолан.
Добре подбраният актьорски екип върши своята работа отлично, а Леонардо Ди Каприо (“Злокобен остров”, 2010) вече не изненадва никого с перфектно изиграните си роли, защото високото ниво на неговите изпълнения вече не е променлива, а константа.
Особено внимание заслужава и Марион Котияр (“Девет”, 2009), която интерпретира роля изпълнена с раздвоения и противоречия. Френското кино определено я е шлифовало добре за този тип персонажи и прибавяйки незабравимата дълбочина на погледа й, може спокойно да се каже, че красивата актриса уверено следва стъпките на две от иконите на съвременното френско кино – Жулиет Бинош и Софи Марсо.
Що се отнася до специалните ефекти, имайки предвид гръмкия бюджет на филма (близо 160 милиона долара), няма място за съмнения, че в някои моменти ще останете без думи пред успешната смес от фантазия и реалност.
„Добре де, но как свършва според вас „Генезис”?” Това е най-често задавания въпрос като стане дума за филма. Всеки, който го е гледал търси отговор и може би го намира в някоя логична интерпретация на историята. Истината обаче е, че верен отговор няма.
Помните ли как свършват вашите сънища? Никога нямат логичен край.
„Генезис” е просто сън. Когато се събудите усещате нужда от бързи отговори, но с течение на времето разбирате, че сте имали възможността да сънувате сънят на другите и да „докоснете” несъществуващи светове.
Ако ви хареса този филм, гледайте: „Мементо”, 2000 („Мemento”)
Next: „Агент Солт”, 2010 („Salt”)
