Тhe Expendables: Непобедимите

Тhe Expendables: Непобедимите (The Expendables), 2010

Режисьор: Силвестър Сталоун

Сценаристи: Силвестър Сталоун, Дейв Калахъм

В ролите: Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Долф Лундгрен, Ерик Робъртс, Стив Остин, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Жизел Итие

Жанр: Екшън

Екшън филмите от 80-те години са като Кока Кола-та – едва ли има някои, които да не ги е „опитвал” поне веднъж. Това десетилетие създаде някои идоли, които и до ден днешен са част от колективната памет и са се превърнали в истински символи на „чистокръвния” екшън.

Ако погледнем календара обаче ще забележим дребната подробност, че годината вече е 2010 и сигурно много от вас ще се запитат дали в пренаселената кино индустрия продължава да има място за този жанр.

Силвестър Сталоун е убеден, че доброто старо време все още може да му донесе успех и за целта събира цяло съзвездие актьори (някои, от които вече трудно могат да бъдат наречени такива), за да се позабавляват на гърба на зрителите и да погърмят безгрижно.

„The Expendables: Непобедимите” разказва историята на група наемници, които, в името на парите, са готови да поемат и най-опасната мисия. Начело на лошите момчета стои Барни (Силвестър Сталоун), който ръководи операциите на отбора и преговаря с бъдещите „работодатели”. След „дежурната” уводна престрелка, филмът ни въвежда в странния свят на героите, където оръжията властват и наистина малко човешки ценности са оцелели след години на насилие.

В търсене на поредната добре платена задача, Барни се среща с мистериозен мъж, който му предлага солидна сума за много сложна и опасна работа. Островът Вилена (фантасмагория на сценаристите) трябва да бъде освободен от диктатурата и от свързаната с нея американска мафия, която дърпа конците на мултимилионен нарко-бизнес. След първоначалното проучване на територията се оказва, че мисията е по-трудна от очакваното, но все пак да не забравяме, че членовете на групата наричат себе си „Непобедимите”.

Сценаристът Силвестър Сталоун („Роки Балбоа”, 2006) познава своите граници и основателно не се хвърля да пише историята на века, но това не оправдава безкрайно плоския сюжет и монотонното развитие. Персонажите са еднотипни и без никакви наченки на характер, а диалозите . . . Без коментар! Въпреки помощта на друг „творец” в лицето на Дейв Калахъм („Дуум”, 2005), сценарият си остава безсмислен и зле написан.

Режисьорът Силвестър Сталоун („Рамбо”, 2008) не блести с кой знае какви умения за работа с камерата. Може да се каже, че някои екшън сцени към края наистина си струват, но до тези изстрадани последни минути се стига след около час и 20 минути „блеене” в екрана. Усеща се определена доза наивност в заснемането на кадрите – всичко препраща към споменатите по-рано успешни години на екшъна, когато философията „стреляй без да мислиш” все още е намирала консенсус сред широката публика.

Актьорът Силвестър Сталоун е добре познатия на всички Слай, който и до ден днешен е годен за този тип роли и въпреки напредналите години поддържа завидна физическа форма. Оставяме настрана промишленото количество ботокс в лицето му, благодарение на който мимиката му е силно ограничена и усмивката му се изкривява по странен начин.

Освен Барни, персонажите на Джейсън Стейтъм („Огън в кръвта: Високо напрежение”, 2009) и Мики Рурк („Железният човек 2”, 2010) са единствените, които получават малко пространство за изява. Двамата остават верни на своя стил, показвайки способностите си въпреки липсата на дълбочина в ролите им. Всички останали актьори са първокласен „пълнеж” и обелват по някоя друга незначителна реплика в различни моменти от филма.

Неслучайно, Жан-Клод Ван Дам е отказал да участва в проекта, защото ролята, която му предложили не била добре развита и й липсвал характер. Все пак белгиецът е известен със задълбочените си и изпълнени с човечност екшън интерпретации…

„The Expendables: Непобедимите” не може да бъде определен като тотален провал (въпреки, че сме близо), защото в цялата операция се усеща една наивна носталгия към златните години на застарелите участници.

Сякаш сте на среща на класа след повече от 20 години. Някои са се променили, други не чак толкова, но всички споделят хубави спомени. Класният ръководител Силвестър Сталоун прави опит да обедини спомените с настоящето, но някъде в годините диалогът се е изгубил.

След 90-минутна битка „Непобедимите” излизат победени от вечния враг – времето.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „А Отборът”, 2010 („The A-Team”)

Next: „Oстрие на мрака”, 2010 („Тhe Edge of Darkness”)