Бялата лента

Бялата лента, 2010 (The White Ribbon)

Режисьор: Майкъл Ханеке

Сценарист: Майкъл Ханеке

В ролите: Кристиан Фридел, Леони Бенеш, Улрих Тукур, Урсина Ланди, Бургарт Клауснер, Майкъл Кранц, Мария Виктория Драгус

Жанр: Мистериозна драма

Отивате на кино, купувате си билет, взимате си пуканки и се настанявате удобно на своите места очаквайки началото на филма. В залата е вече тъмно, а на екрана се появяват кадри в два цвята - черно и бяло. Не сте се объркали, техниката в киното не е повредена, не сте за очен лекар… Това е „Бялата лента” на Майкъл Ханеке.

Австрийският режисьор връща зрителите в годините преди Първата Световна Война и насочва своя поглед върху малко германско селце с трудно произнасящо се име. Базирайки се на различни реални случки от този период, той гради история, в която няма главен герой или основна сюжетна линия.

Камерата заснема обикновеното селско ежедневие, което е разтърсено от необикновени събития. Докторът пада от коня си след като става жертва на нечий капан, синът на Баронесата е обект на странни унижения, съпругата на един селянин умира по време на работа, недоразвито дете е пребито почти до смърт.

Майкъл Ханеке („Funny Games U.S.”, 2007) знае как да разтърсва човешкото съзнание и не случайно на последния Фестивал в Кан получи и „Златна палма” за своя филм. Той е известен и със своята „извратена” гледна точка за човечеството и потвърждава това повече от всякога в „Бялата лента”. Липсата на усмивки и властващия песимизъм в цялата продукция би обезкуражил всекиго.

Целта на лентата е да разобличи какво се крие зад привидния пуритански образ на една селска общност в началото на ХХ век в Европа. Режисьорът твърди, че това селце би могло да бъде всяко друго по света, защото механизмите на действие са едни и същи, но има една малка подробност, за която може би няма да се усетите веднага – намираме се в Германия през 10-те години на миналото столетие.

Децата и тяхното възпитание са в основата на този почти документален разказ, който ни предоставя възможността да разберем, че границата между невинността и омразата е много тънка. Семейството е основна единица в общността и в нея цари абсолютен патриархат. Жените са подчинени на мъжката власт, а синовете и дъщерите им живеят в непрестанен страх и натиск от страна на собствените си бащи. Тази ситуация неизбежно води до прерастване на детското мълчание в насилие и гняв.

Стереотипите по отношение на семейния живот наистина могат да бъдат считани за универсални, но не може да не си дадем сметка, че говорим за едно по-особено поколение в историята на изминалия век. Децата, които виждате в кадрите на филма, са същите тези, които 20 години по-късно ще са в основата на един от най-големите ужаси в световната история – нацизма.

Поредицата от тайни, мълчанието, завистта и непоносимостта към различните ще поставят началото на един изкривен ентусиазъм от политически характер.

Кадрите са в черно-бяло, за да пресъздадат дистанцията във времето на тези случки, а честият избор на почти пълна тъмнина в някои сцени метафорично напомня настроението на целия филм.

Пасторът връзва бели ленти в косите на своите деца, за да им напомня за тяхната невинност, но в същото време ги лишава от вечеря и ги налага с дървена пръчка заради дребни прегрешения. Няма лента, която да успее да ги накара да забравят своето детство.

Темата за възпитанието е актуална всеки ден. Стремежът към определени идеали и модели на действие понякога се превръща в нож с две остриета, който обрича малките създания на бездушие. Не всичко може да се раздели с абсолютна точност – добро и лошо, правилно и неправилно, черно и бяло….

А що се отнася до детството… Детството трябва да е само цветно!

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Съмнения”, 2008 (“Doubt”)

Next: „Антихрист”, 2009 (“Antichrist”)