Тhe Expendables: Непобедимите

Тhe Expendables: Непобедимите (The Expendables), 2010

Режисьор: Силвестър Сталоун

Сценаристи: Силвестър Сталоун, Дейв Калахъм

В ролите: Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Долф Лундгрен, Ерик Робъртс, Стив Остин, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Жизел Итие

Жанр: Екшън

Екшън филмите от 80-те години са като Кока Кола-та – едва ли има някои, които да не ги е „опитвал” поне веднъж. Това десетилетие създаде някои идоли, които и до ден днешен са част от колективната памет и са се превърнали в истински символи на „чистокръвния” екшън.

Ако погледнем календара обаче ще забележим дребната подробност, че годината вече е 2010 и сигурно много от вас ще се запитат дали в пренаселената кино индустрия продължава да има място за този жанр.

Силвестър Сталоун е убеден, че доброто старо време все още може да му донесе успех и за целта събира цяло съзвездие актьори (някои, от които вече трудно могат да бъдат наречени такива), за да се позабавляват на гърба на зрителите и да погърмят безгрижно.

„The Expendables: Непобедимите” разказва историята на група наемници, които, в името на парите, са готови да поемат и най-опасната мисия. Начело на лошите момчета стои Барни (Силвестър Сталоун), който ръководи операциите на отбора и преговаря с бъдещите „работодатели”. След „дежурната” уводна престрелка, филмът ни въвежда в странния свят на героите, където оръжията властват и наистина малко човешки ценности са оцелели след години на насилие.

В търсене на поредната добре платена задача, Барни се среща с мистериозен мъж, който му предлага солидна сума за много сложна и опасна работа. Островът Вилена (фантасмагория на сценаристите) трябва да бъде освободен от диктатурата и от свързаната с нея американска мафия, която дърпа конците на мултимилионен нарко-бизнес. След първоначалното проучване на територията се оказва, че мисията е по-трудна от очакваното, но все пак да не забравяме, че членовете на групата наричат себе си „Непобедимите”.

Сценаристът Силвестър Сталоун („Роки Балбоа”, 2006) познава своите граници и основателно не се хвърля да пише историята на века, но това не оправдава безкрайно плоския сюжет и монотонното развитие. Персонажите са еднотипни и без никакви наченки на характер, а диалозите . . . Без коментар! Въпреки помощта на друг „творец” в лицето на Дейв Калахъм („Дуум”, 2005), сценарият си остава безсмислен и зле написан.

Режисьорът Силвестър Сталоун („Рамбо”, 2008) не блести с кой знае какви умения за работа с камерата. Може да се каже, че някои екшън сцени към края наистина си струват, но до тези изстрадани последни минути се стига след около час и 20 минути „блеене” в екрана. Усеща се определена доза наивност в заснемането на кадрите – всичко препраща към споменатите по-рано успешни години на екшъна, когато философията „стреляй без да мислиш” все още е намирала консенсус сред широката публика.

Актьорът Силвестър Сталоун е добре познатия на всички Слай, който и до ден днешен е годен за този тип роли и въпреки напредналите години поддържа завидна физическа форма. Оставяме настрана промишленото количество ботокс в лицето му, благодарение на който мимиката му е силно ограничена и усмивката му се изкривява по странен начин.

Освен Барни, персонажите на Джейсън Стейтъм („Огън в кръвта: Високо напрежение”, 2009) и Мики Рурк („Железният човек 2”, 2010) са единствените, които получават малко пространство за изява. Двамата остават верни на своя стил, показвайки способностите си въпреки липсата на дълбочина в ролите им. Всички останали актьори са първокласен „пълнеж” и обелват по някоя друга незначителна реплика в различни моменти от филма.

Неслучайно, Жан-Клод Ван Дам е отказал да участва в проекта, защото ролята, която му предложили не била добре развита и й липсвал характер. Все пак белгиецът е известен със задълбочените си и изпълнени с човечност екшън интерпретации…

„The Expendables: Непобедимите” не може да бъде определен като тотален провал (въпреки, че сме близо), защото в цялата операция се усеща една наивна носталгия към златните години на застарелите участници.

Сякаш сте на среща на класа след повече от 20 години. Някои са се променили, други не чак толкова, но всички споделят хубави спомени. Класният ръководител Силвестър Сталоун прави опит да обедини спомените с настоящето, но някъде в годините диалогът се е изгубил.

След 90-минутна битка „Непобедимите” излизат победени от вечния враг – времето.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „А Отборът”, 2010 („The A-Team”)

Next: „Oстрие на мрака”, 2010 („Тhe Edge of Darkness”)

Железният човек 2

Железният човек 2 (Iron Man 2), 2010

Режисьор: Джон Фавро

Сценаристи: Джак Кърби, Дон Хек

В ролите: Робърт Дауни-мл., Гуинет Полтроу, Мики Рурк, Скарлет Йохансон, Сам Рокуел, Дон Чийдъл, Емили Блънт, Самюел Л. Джаксън

Жанр: Eкшън, Приключенски, Sci-Fi Трилър

Вече няма съмнение, че жанрът на супер героите се е настанил трайно в кино средите и няма намерение да отстъпва все по-лидерската си позиция. Стига да се цитира една от последните големи сделки в Холивуд - преминаването на Марвел (заедно с DC Комикс лидери в света на комиксите) в семейството на Уолт Дисни. Интересът расте, а героите със супер-сили са вече на всеки ъгъл.

От седмица насам екраните са разтърсени от металическия звук на авантюрите на Железния човек. Вторият филм с участието на супер героя на Марвел пристига в залите две години по-късно и е очакван с голямо нетърпение от феновете на жанра, а и не само. Обещаващият трейлър и масовата рекламна кампания предвещават 2 часа истинско екшън забавление.

Зад камерата застава отново Джон Фавро ("Железният човек", 2008), който освен като режисьор се изявява и като актьор в различни холивудски продукции ("С жени на море", 2009). Той събира почти целия каст от първия филм и прави някои нови и луксозни покупки - възкръсналия Мики Рурк, очарователната Скарлет Йохансон и икономичния Дон Чийдъл (заместник на Теренс Хауърд, чийто хонорар не се е понравил на продуцентите). Звездният списък с имена се допълва от вече познатите лица в сагата - Робърт Дауни - мл. и Гуинет Полтроу.

Историята се развива шест месеца след последните кадри от първата лента и личността на Железния човек вече не е мистерия. Тони Старк е супер звезда в целия свят, защото благодарение на своето всемогъщо изобретение опазва мира и всява страх сред опонентите на САЩ. Централната му позиция в събитията не се нрави на всички и враговете му правят опити да разклатят олтара, на който се намира.

Супер героят се опитва да възстанови нарушения баланс, преминавайки през трудни и саморазрушителни моменти и най-вече изправяйки се срещу основния си антагонист Иван "Камшика" Ванко - руски физик с тъмно минало свързано индиректно с бащата на Тони Старк.

Филмът разказва не особено пленяваща история и сценарият на моменти издъхва, но силата на този тип филми със сигурност не е в сюжета (с изключение на последните два филма за Батман). За сметка на това Джон Фавро фабрикува много екшън сцени и впечатляващи сблъсъци, между които най-запомнящ се е този между Железния човек и Ванко на пистата в Монте Карло.

Мики Рурк за пореден път впечатлява със способността си да интерпретира персонажи с лоша репутация, но черешката на тортата е непрестанното му мърморене на руски (плод на подготовката му в Русия преди снимките, за да "влезе" изцяло в ролята). Робърт Дауни - мл. удвоява дозата ирония на своя герой и успява да го “задържи в играта” въпреки абсолютната липса на задълбочаване в характера му спрямо предишния филм. Двойката Йохансон - Полтроу представя нежния пол и от високите и задължителни токчета взима дейно участие в най-напрегнатите моменти от филма.

"Железният човек 2" попада със сигурност сред филмите, които заслужават присъствие в кино залата, заради своите специални ефекти, множеството впечатляващи битки с метален звън и тънката ирония спрямо жанра. Така че смело напред към спасението на света и помнете, че ламарина "кръв" не пуска!

P.S.: Останете след финалните надписи...

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Железният човек ” (Iron Man ), 2008

Next: “Kick-Ass - Шут в г*за!” (Kick-Ass), 2010