Легенда за пазителите

Легенда за пазителите, 2010 (Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole)

Режисьор: Зак Шнайдер

Сценаристи: Джон Орлоф, Емил Стерн

Озвучен на английски от: Джим Стърджес, Хелен Мирън, Антъни ЛаПалия, Джофри Ръш, Емили Баркли

Жанр: Приключенска анимация

Случвало ли ви се е докато се усетите какво става, нещо около вас вече да е изчезнало? Не се притеснявайте, не става дума за вашия портфейл или часовник, а за един филм със странна история.

Ако сте били на кино през летните месеци, няма как да не сте забелязали трейлъра на „Легенда за пазителите”. Чрез завладяващите си картини, тази триизмерна анимация обещаваше подобаващо кино изживяване през октомври и много фенове на рисуваните филми я очакваха с интерес. Да, но в един момент промо-клиповете изчезнаха, а с тях и постерите и всичко около продукцията затихна. Докато се усетим, симпатичните забулени сови от филма вече бяха отлетели.

Следващите редове имат за цел да ви разкажат какво не успяхме да видим по нашите екрани, докато причината за мистериозната липса на разпространение е все още неизвестна.

„Легенда за пазителите” е поредния филм, който дължи своето съществуване на литературата и по-точно на детските романи на американската писателка Катрин Ласки.

Младата забулена сова Сорен израства с легендарните истории за Пазителите от ГаХуул и един ден мечтае да стане като тях и да защитава своето царство.След неуспешен опит за летене, той и по-големият му брат са отвлечени от войските на Найра и Металния Клюн, които се подготвят за война с цел пречистване на расите сред совите. Сорен успява да избяга, за да търси помощ именно при Пазителите от ГаХуул, но пътешествието му е изпълнено с приключения и неочаквани предателства.

Колкото и да е изненадващо, зад тази приказна история стои режисьорът на филми като „Пазителите” (2008) и „300” (2006) – Зак Шнайдер. Желанието му да експериментира го тласка към този нов за него жанр и му дава възможността да покаже своите способности по отношение на естетиката на кадрите и да използва умело безкрайните възможности на дигиталната анимация.

Главозамайващите движения на камерата, сцените на забавен ход и експериментите с цветовете са част от причините тази иначе обикновена и универсална история да се превърне в приятен за гледане филм.

Сценарият на Джон Орлоф („Могъщо сърце”, 2007) и Емил Стерн („Мигове”, 2007) не блести с хумор или изненадващи обрати. Базирайки се на добре познати противоположности като добро/зло и вярност/предателство, историята не достига високо ниво на оригиналност, но за сметка на това е функционална като всяка качествена приказка.

Наличието на дълги диалози, в които са съсредоточени прекалено много елементи от историята и трудното различаване на поддържащите сови са сред минусите на лентата. Имайки предвид, че не се знае много за този вид птици, всичката уводна информация е нужна, но на моменти отегчителна. От друга страна обаче научавате любопитни факти като това, че совите усещат всичко със своята воденичка и за тях е един вид „шесто чувство”.

В заключение, може да се каже, че „Легенда за пазителите” съчетава умело забавен тон и хуманно послание за мир и е с определено по-високо качество от много филми излезли тази година по българските екрани.

Явно воденичката на разпространителите просто е била на друго мнение…

Ако ви хареса този филм, очаквайте: “Rio”, 2011 (отново ако българските разпространители благоволят)

Next: „Рапунцел и разбойникът”, 2010 (“Tangled”)