Хари Потър – Даровете на смъртта: Част 1

Хари Потър – Даровете на смъртта: Част 1, 2010 (Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I)

Режисьор: Дейвид Йейтс

Сценарист: Стив Клоувс

В ролите: Даниел Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Ралф Файнс, Хелена Бонам Картър, Алън Рикман, Бил Най, Майкъл Гембън

Жанр: Приключенско фентъзи

Както всяка сага, така и тази за малкия магьосник Хари Потър (междувременно превърнал се в тийнейджър) се приближава към своя неизбежен край. Имайки предвид милионите фенове по целия свят и значителния мащаб на този медиен феномен, разделянето на епичния финал в две части и удължаването на „живота” на героите е сякаш натурално за продуцентите.

Сред тях за първи път откриваме и английската писателка Джоан Роулинг, която е и създателката на този магически свят, който със сигурност ще остави следа в колективната памет на няколко поколения. От издаването на първата книга „Хари Потър и Философският камък” (1997) и последвалият я едноименен филм през 2001, измина едно десетилетие, през което явлението „набра скорост” и доказа, че може да бъде обект на небивал интерес от страна на малки и големи.

Още от заглавието възниква въпрос – защо част I и част II? Вместо градените с години възли да бъдат разплетени в една колосална продукция от няколко часа, ще трябва да почакаме до юли 2011, за да видим дългоочакваното заключение на сагата. Според създателите на филма, последният роман написан от Джоан Роулинг съдържа прекалено много важни детайли и мини-истории и една лента не би била достатъчна за пресъздаването на и без това сложния епилог.

От друга страна обаче, няма как да не се забележи видимото намаляване на темпото в определени моменти от филма, в които проличават тактиките на авторите за „печелене на време”. Може би краят на сагата можеше да се съсредоточи в една единствена продукция от около 3 часа. Сега сме изправени пред риска да изгледаме две недовършени и зле свързани ленти.

За първи път от началото на историята за Хари Потър, напускаме Хогуъртс и действието е изцяло концентрирано в далечни тъмни местности, в които добре познатото трио Хари (Даниел Радклиф), Рон (Рупърт Гринт) и Хърмаяни (Ема Уотсън) е по следите на мистериозните хоркрукси, които съхраняват части от душата на злия Волдемор. Младите магьосници се озовават сами в необичайна за тях среда и ще трябва да разчитат само и единствено на себе си, за да оцелеят и спасят магьосническия свят от надвисналата го опасност в лицето на Черния Лорд.

„Хари Потър – Даровете на смъртта: Част I” ни повежда в пътешествие, благодарение на което се наслаждаваме на едни от най-хубавите и добре реализирани сцени в цялата сага. Липсата на „рамка” (в предишните епизоди – училището Хогуъртс) дава възможност за интересно развитие и нова визия на добре познатите ни герои.

Младите магьосници са вече тийнейджъри и дори за хора с техните способности това предизвиква много промени и проблеми. Характерите на персонажите и техните тъмни страни са задълбочени повече от всякога и това ни позволява да надникнем в сърцата и разума им. Сред всички компоненти, най-много изпъква псевдо-любовният триъгълник между Рон, Хари и Хърмаяни, който наподобява много на вампирската тийн-интрига от „Здрач”.

Като говорим за прилики, неизбежна е и аналогията между един от хоркруксите и пръстенът от „Властелинът на пръстените”. И двата предмета провокират странни реакции и стимулират злото в притежателите си.

Режисьорът Дейвид Йейтс („Хари Потър и Нечистокръвният принц”, 2009) е за трети път начело на магьосническата трупа и за разлика от предишните два опита, резултатът е определено задоволителен. Някои интересни решения като вмъкването на анимация за разказа на историята за хоркруксите и необичайно романтичната сцена на танцуващите Хари и Хърмаяни, създават нова и нетипична атмосфера за сагата.

За съжаление, сценаристът Стив Клоувс („Хари Потър и Огненият бокал”, 2005) не подхожда с необходимата компетентност към романа на Джоан Роулинг и това проличава най-вече в заключителната част на филма. Разказът на историята е сякаш накъсан от различните случки и определени моменти  могат да бъдат разбрани само от тези, които са прочели книгата.

Що се отнася до актьорския екип, Даниел Радклиф („Хари Потър и Орденът на Феникса”, 2007) и Рупърт Гринт („Хари Потър и стаята на тайните”, 2002) са просто безупречни в добре познатите и на двамата роли, а Ема Уотсън („Хари Потър и затворникът от Азкабан”, 2004) излъчва сигурност и чар във всяка сцена с нейно присъствие. Ралф Файнс („Сблъсъкът на титаните” 2010) и Хелена Бонам Картър („Алиса в страната на чудесата”, 2010) пък са само две от многото добре познати имена, които допринасят за високото ниво на актьорска игра във филма.

Краят на лентата не загатва по подобаващ начин епичните случки, които ни очакват през следващото лято, но ние знаем или поне се надяваме, че ще си заслужава. Тогава всички ще си сложим магическите триизмерни очила, за да изживеем за последно приключенията на Хари Потър...

И все пак аз продължавам да предпочитам  кръглите му лупи.

Ако ви хареса този филм, гледайте: Освен първите 6 епизода на сагата, трилогията „Властелинът на пръстените”

Next: Очакваният, но неразпространен в България „Легенда за пазителите”, 2010 (“Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole”)