БСП – Бесни Страшни Пенсии

БСП – Бесни Страшни Пенсии, 2010 (Red)

Режисьор: Робърт Швентке

Сценаристи: Йон Хьобер, Ерих Хьобер

В ролите: Брус Уилис, Мери-Луис Паркър, Джон Малкович, Хелен Мирън, Карл Урбан, Морган Фрийман, Ричард Драйфус, Брайън Кокс, Ребека Пиджеон

Жанр: Екшън - комедия

Има филмови заглавия, които губят от своята оригиналност при превода на различни езици по света. Има такива, които звучат точно толкова добре колкото и на оригиналния език, за който са създадени. А има и такива, които благодарение на своето езиково „преображение”, предизвикват небивал интерес сред публиката.

Такъв е случая с „БСП – Бесни Страшни Пенсии”. Името на лентата идва от английското „Red” (Retired, Extremely Dangerous) и българският превод е дори много достоверен. Голямото попадение се крие обаче в абревиатурата, която широката публика няма как да не разпознае. Умишлената иронична препратка към социалистическата партия и нейния електорат загатва още от самото заглавие за лекия и неангажиращ тон на филма.

Конспирации, тайни служби и други строго секретни компоненти съставят история, която много наподобява на вече излезлите по нашите екрани „А отборът” и „The Expendables: Непобедимите”. „БСП – Бесни Страшни Пенсии” започва обнадеждаващо поставяйки в центъра на събитията странните телефонни отношения между бившия агент на ЦРУ Франк Моузес (Брус Уилис) и служителката в пенсионно осигуряване Сара Рос (Мери-Луис Паркър). Когато идва момента за тяхната среща на живо обаче, ситуацията е напечена до краен предел и първият им разговор протича под дъжд от куршуми.

След кратко проучване, главния герой разбира, че е в черен списък с хора за заличаване и единствената му възможност да излезе от трудната ситуация е да вземе нещата под контрол. За целта събира старите си „дружки” от ЦРУ (средна възраст около 55 години) и започва борбата със злото по високите етажи на властта.

Имайки предвид, че сюжетът не обещава кой знае колко, голяма част от очакванията са насочени към екшън сцените на филма, но и те „издъхват” подобно на историята, която залязва бавно и без почти никакви изненадващи обрати.

Режисьорът Робърт Швентке („Летателен план”, 2009) прави опит да пресъздаде вече съществуващ комикс реализиран от авторите на DC Comics Уорън Елис и Кули Хамър. Имайки предвид липсата на супергерои и свръхчовешки способности, филмът се „доверява” на човешките възможности и на промишленото количество изстреляни куршуми. Това обаче се оказва недостатъчно, за да даде смисъл на почти двучасовата одисея на пенсионираните агенти на ЦРУ.

Дуетът сценаристи Йон и Ерих Хьобер („Ледена смърт”, 2009) внасят комичен тон в сюжета и това прави някои от сцените наистина забавни, но предпоставките за необичайно интересен филм изчезват прекалено бързо. Когато действието се премества изцяло върху престрелките и „изоставя” странната двойка Франк – Сара, всичко придобива образа на нещо вече видяно. Като прибавим праволинейните персонажи на останалата част от героите, филмът губи всякакъв шанс за интрига до последната минута.

След незначителната си поява в „The Expendables: Непобедимите”, Брус Уилис се завръща в центъра на събитията. Ролята на бивш агент на ЦРУ приляга на неговите характеристики, но истинския успех на интерпретацията му се крие в „химията” между него и Мери-Луис Паркър („Вой”, 2010). Младата актриса влиза умело под кожата на нищо неподозираща средностатистическа гражданка и в никакъв случай не остава в сянката на звездния каст, който я заобикаля.

Що се отнася до останалата част актьори, сред които имена като Морган Фрийман, Джон Малкович, Хелън Мирън, Ричард Драйфус, Брайън Кокс и Карл Урбан, би могло да се каже, че персонажите им са крайно повърхностни. Изискват се завидни умения, за да накараш такъв актьорски екип да изглежда толкова банално и скучно.

„БСП” провокира със заглавието си, ентусиазира в началото и разочарова в своя край.

И . . . нямах предвид мандата . . .

Ако ви хареса този филм, гледайте: „The Expendabes: Непобедимите”, 2010 (“The Expendables”)

Next: „Градът”, 2010 (“The Town”)