Градът

Градът, 2010 (The Town)

Режисьор: Бен Афлек 

Сценаристи: Бен Афлек, Питър Крейг, Аарън Стокард

В ролите: Бен Афлек, Ребека Хол, Джон Хам, Джереми Ренер, Блейк Лайвли, Слейн, Оуен Бърк, Титус Уеливер, Пийт Постлетуейт

Жанр: Криминален трилър

Преди няколко години едва ли някой е предполагал за скритата режисьорска дарба на холивудската звезда Бен Афлек. Успешният му дебют с „Жертва на спасение” през 2007 постави началото на нов период в неговата кариера и по всичко личи, че той е твърдо решен да продължи напред демонстрирайки своите способности. След положителните отзиви от премиерната прожекция във Венеция, в кино залите пристига втората лента на Афлек - „Градът”.

Намираме се в бостънския квартал Чарлстаун, където кражбите са част от нормалното ежедневие и трудният живот тласка обитателите му да търсят алтернативен път на спасение. Дъг МакРей (Бен Афлек) е начело на добре организирана банда крадци, която осъществява удар след удар привличайки вниманието дори на ФБР. По време на един от обирите им, директорката на банка Клеър Кеси (Ребека Хол) се превръща в неудобен свидетел и потенциален риск за тяхното залавяне. След като я шпионира за кратък период от време, Дъг се оставя на своята интуиция и между двамата се ражда нещо повече от едно обикновено познанство. Любовната им история обаче ще трябва да премери сили с трудния контекст, в който се развива и ще се окаже, че да зарежеш всичко не винаги е най-лесния вариант.

През целия филм има една интересна въпросителна, която търси своя отговор. На кого симпатизираме и защо? Съвременното кино постоянно ни запознава с персонажи, които далеч не са перфектни и много често правят грешки, чрез които поставят под въпрос своята позиция в историята. „Градът” разказва за група престъпници, които не само грабят банки, а когато стане напечено вадят „тежката артилерия” и не гледат в очите тези, които застанат на пътя им.

Главният герой Дъг МакРей е видимо противоречив. От една страна е в основата на престрелки и гонитби из Бостън, а от друга е сирак, чиято майка е изчезнала преди много години, а баща му излежава дългогодишна присъда за двойно убийство. Благодарение на връзката му с Клеър преоткрива себе си, но този процес на промяна не е революционен за днешните сценарии. В такива сюжети често ситуациите са на ръба на смешното, защото досегашният хладнокръвен убиец започва да пече курабийки всяка неделя. Бен Афлек и сценарния му екип обаче избягват от това клише и оставят Дъг да бъде верен на себе си.

Историята на филма е адаптирана по романа на Чък Хоган „Принца на крадците” и не предлага нищо ново под слънцето. Силните страни на лентата са в екшън сцените и в умело създаденото напрежение, което не затихва през двата часа сурово насилие. Персонажите са достатъчно задълбочени, имайки предвид жанра на продукцията, а Бен Афлек сяда уверено на режисьорския стол и доказва, че дебютът му не е бил просто случайност.

В актьорския екип се отличават много имена, които прибавят качество към филма. Джереми Ренер („Войната е опиат”, 2008) пресъздава перфектно Джем – приятел от детството на Дъг и крадец със садистични наклонности; Ребека Хол („Вой”, 2010) е безгрешна в своята роля на „момичето на грешното място по грешното време”; Блейк Лайвли преминава от безупречния си външен вид в нашумелия телевизионен сериал „Клюкарката” към наркоманка с мазна коса и пълна липса на връзка с реалността. Младата актриса демонстрира, че умее и друго освен да се усмихва на заобикалящите я актьори и прави своята резервация за място в препълнения „влак” с изгряващи звезди. Няма как да остане незабелязан Пийт Постлетуейт („Генезис”, 2010) – известен с малките си роли, но винаги на ниво.

Феновете на криминалните трилъри ще останат доволни от „Градът”, защото ще им предложи всички компоненти на жанра „смесени добре и сервирани с вкус”. Единственото, което може малко да ги притесни е псевдо-романтичния край . . .

Май все пак замириса на курабийки . . .

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Бандата на Оушън”, 2001 (“Ocean’s Eleven”)

Next: „Последният повелител на въздуха”, 2010 (“The Last Airbender”)