Бурлеска

Бурлеска, 2011 (Burlesque)

Режисьор: Стив Антин

Сценарист: Стив Антин

В ролите: Шер, Кристина Агилера, Кам Гигандет, Кристен Бел, Стенли Тучи, Питър Галахър, Алан Къминг, Ерик Дейн

Жанр: Мюзикъл

Времетраене: 119 минути

Преди около 10 години, по екраните се появи един от най-успешните мюзикъли на всички времена „Мулен Руж” (2001). Благодарение на алтернативната си визия и провокативните си сцени, с годините филмът се превърна в безспорен мит за всички любители на жанра. Сега към подобен успех се прицелва най-новото кабаретно кино приключение – „Бурлеска”.

Али Роуз (Кристина Агилера) е млада, красива и талантлива сервитьорка от Айова, която решава да избяга от своя пълен с лишения живот и се „приземява” в Лос Анжелис. Там открива кабаретния клуб Burlesque Lounge, собственост на бившата танцьорка Тес (Шер), която всяка вечер предлага на своите гости главозамайващ бурлеска-спектакъл. Хипнотизирана от движенията на момичетата и тласната от неудържимия стремеж към успех, Али започва своето френетично изкачване в йерархията на това особено общество изградено предимно върху женските извивки. Така младата певица преминава от сервитьорството към танците в рамките на няколко седмици и от танцьорка в супер звезда за по-малко от 5 минути.

Естествено не всичко свършва тук, защото Али ще намери любовта на живота си, музикантът-барман Джак (Кам Гигандет), ще спаси клуба на Тес от фалит и ще прости всичко на злата си съперничка Ники (Кристен Бел).

Както сами може да се досетите от разказаното до момента, „Бурлеска” се базира на една стара като света идея, в която бедното момиче успява да докаже своя талант и да реализира своите мечти. Сценарият, дело на режисьора Стив Антин („Хванете Папи”, 2003), е написан изключително повърхностно и дори не е направен опит за освежаване с някой друг нов елемент. Всяко следващо събитие или реплика в лентата е предвидимо, а клишетата „превземат” екрана непрестанно.

Историята препуска от тема в тема и това пречи на създаването на основна сюжетна линия, която да намери своята логична развръзка в края на пресилените два часа екранно време.

Когато сценарият не функционира в един мюзикъл, единственото спасение е музиката. Имайки предвид трибуквеното име от постера, очакванията от „Бурлеска” не са никак малки и поне в това отношение са оправдани. Легендата Шер („Лепнат за теб” 2003) пее за първи път на големия екран и както обикновено парчетата изпълнени от нея грабват моментално ухото на зрителите и остава една приятна мелодия в съзнанието дори след края на изпълнението им.

От музикална гледна точка, „Бурлеска” поддържа високо ниво и магнетичното присъствие на Шер има не малка заслуга за това. Въпреки че този жанр изисква повече лекота и самоирония в интерпретацията, сцените с нейното участие са все пак най-сполучливите в целия филм. Не знам дали е случайно, но всеки сравнително емоционален момент в лентата е реализиран без участието на Кристина Агилера.

Хореографиите са другия елемент от филма, който определено функционира и ако оставим настрана абсолютната липса на режисьорска креативност в заснемането на танците, кадрите от сцената на Burlesque Lounge са истинско удоволствие за окото.

Всички персонажи в „Бурлеска” са лишени от каквато и да било задълбоченост, но сред тях има една главна героиня, която е сред най-„празните” в последните кино десетилетия. Ролята на дебютантката Кристина Агилера не притежава никакви завладяващи особености освен мощния си глас. Дори най-добрата актриса би се затруднила в интерпретацията на „прозрачната” Али Роуз, а какво остава за неопитната Кристина Агилера.

Русата певица не осъзнава до последно, че не заснема двучасов видеоклип към новия си албум и това е очевидно във всяка сцена, която не изисква употребата на гласните й струни. Любовният дует с Кам Гигандет („Лесна А?”, 2010) е изграден от кадри, които приличат по-скоро на репетиция за някоя училищна пиеса отколкото на изображения от седмото изкуство.

Стенли Тучи („Очи от рая”, 2009) се опитва да внесе малко от лекотата, за която споменахме, но хомосексуалният му образ е ограничен от безброй стереотипни решения.

За заключение, нека се завърнем към „неустоимия” сюжет. По време на филма, барманът-музикант Джак се опитва да завърши своето авторско парче. Големият финал ни предлага неговото творение „Show Me How You Burlesque” (колко оригинално!) изпято от Али Роуз (Кристина Агилера).

Резултатът ли? Дано Джак да си остане само барман, Кристина Агилера само поп певица, а режисьорът и сценарист Стив Антин само зрител в бъдещите мюзикъли на големия екран.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Мулен Руж”, 2001 (“Moulin Rouge”)

Next: „Механикът”, 2011 (“The Mechanic”)