The Name of the Game? и малко "Стъклен дом"

Отсега да си знаете - когато няколко поредни дни не пиша нищо ново в блога, вариантите са два. Или е имало Шампионска лига, или е станало нещо важно, което е попречило на моята мисловно-блогърска дейност. Е, ако трябва да съм откровен докрай, по принцип когато има мач на Милан, губя концентрация за почти всичко останало.

Какво остава за мач като Барселона-Милан.... Имайки предвид естеството на блога няма да се задълбавам в технически анализ на срещата. Единственото, което искам да подложа на вашето внимание е следното видео, което говори само по себе си за червено-черните фенове и предаността им към отбора. :)  Името на коментатора е Тициано Крудели и във всеки мач на Милан рискува поне по 3-4 инфаркта...

Като съм започнал да пиша за глупости или по-точно за теми далечни от киното, сега е момента да ви споделя, че с голямо закъснение започнах да гледам "Стъклен дом". Не можеше да остана безразличен към този мащабен за България феномен и ето че реших да навляза в интригите на вече митичния български сериал.

В момента съм към края на втория сезон и не мога да изразя нито прекален ентусиазъм, нито кой знае каква критика. Съзнавам, че едно от основните правила на телевизията е постоянно да ти повтаря за какво става дума, но в някои моменти създателите на "Стъклен дом" направо ме взимат на подбив с безумни детайлни обяснения от типа "Ако случайно някой не си разбрал какво е станало в предните 60 епизода".

Другото, което е на границата на поносимото е така нареченото продуктово позициониране, което в случая аз бих нарекъл "продуктово навиране в очите на зрителите". Героите използват фрази като "Подай ми Кока-Колата", които не може да чуете дори ако прекарате една година на софрата на създателя на легендарната американска газирана напитка. Просто всички казват "кола", а не "Кока-Кола". Освен това, някои рекламни решения са в абсолютен разрез с природата на персонажите. Давам един пример и спирам с критиката, защото имам и някои положителни бележки. Всемогъщата и надменна Елена (жена на собственика на най-оборотния мол в София) не само пазарува и влачи полиетиленови (терминът е специално за майка ми, която ми е казала, че да казвам найлонови не е правилно:)) пликчета, а на всичкото отгоре ходи не къде да е а във веригата с най-discount реноме в Европа - Lidl. Вярно, че сме страна на парадокси, но все пак...

Иначе трябва да призная, че нивото на сериала не е никак ниско. Не че има база за сравнение, но като за начало сякаш създателите са намерили правилния път. Просто е въпрос на време да достигнем поетиката на "Dr. House"... Време има!:)

Скоро ще съм изгледал всички излязли досега серии и ще пиша отново по темата.

Тази вечер няма да напредна в това си начинание, защото от 22ч. ще изгледам новия филм на Роман Полански - "Carnage". Отивам с много ентусиазъм, който се надявам да оцелее и по време на прожекцията.

Скоро feedback от лентата!